Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Габер (Област Добрич).

Га̀бер е село в Западна България. То се намира в Община Драгоман, Софийска област.

Габер
Село Габер – центъра
Село Габер – центъра
Общи данни
Население 536 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 7,02 km²
Надм. височина 587 m
Пощ. код 2215
Тел. код 07175
МПС код СО
ЕКАТТЕ 14034
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Драгоман
Андрей Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Габер
Тодор Тодоров
(ОСД, ДСХ, СДС, ...)
Габер в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Намира с в областта Бурел, в близост до границата ни със Сърбия. Средната надморска височина на Бурел е 765 метра.

Почвената покривка е разнообразна. Най-типични почви са смолниците, които са богати на хумус.

За Габер и областта е характерна растителност, принадлежаща към Балканската флористична провинция на Европейската широколистна горска област. Тревната покривка е най-разнообразна: цветя, билки и гъби. Наред с познатите билки и цветя, тук се срещат и по-редките видове, някои дори включени в „Червената книга“ на България.

ИсторияРедактиране

Името на селото произхожда от гората от габъри, която се намира на хълма Камик, непосредствено зад селото.

Преди години селото е било общински център. Близо до Габер е преминавал древният римски път Виа Диагоналис. След Освобождението Габер е най-голямото село в областта Бурел. То наброява около 100 къщи и става общинския център на Бурелската котловина. В Габерската община влизат селата Владиславци (тогава Владисловци), Чорул, Драгоил, Драгоман (селото), по-късно и гара Драгоман, Ярловци, Чуковезер, Бахалин, Табан, Камбелевци, Драготинци, Цацаровци, Ялботина, Чеканец, Манаф Чифлик (сега Начево), Дреатин, Неделище, Несла, Круша, Грълска падина и Вишан. Първият кмет на Габерска община след Освобождението е Сокол Матеев, най-богатият човек в Бурела. Той подарява парцела за построяване на училището. След години синът му Петър Соколов Матеев /1881-1965 г./ е избран за кмет на Габер през 1919 г. По-късно синът на Петър Матеев и внук на Сокол Матеев – Евтим Петров Соколов /1914-1997 г./ също става кмет на Община Габер със седем съставни села: Габер, Владиславци, Чорул, Камбелевци, Цацоровци, Ялботина и Чеканец, а в периода 1946-1949 г. е кмет на Община Драгоман.

Печатът на Габерската община от онова време е кръгъл с надпис от едната страна „Брезничка околия“ и срещу него „Трънско окръжие“. В средата на печата на три реда е надписът: „Габерска селска община“.

По време на сръбско-българската война през 1885 г. щабът на сръбската армия и предводителят ѝ крал Милан се настаняват в Габер в единствения двуетажен дом по онова време в областта Бурел, който е бил собстеност на Магдалена Соколова, по прякор Мака, вдовица на Матей Соколов. Пред нея крал Милан, изрича прословутата си фраза: „Хайде, Магдалена, сега на черно кафе, а утре в София ще пием бяло кафе“. В Бурела се говори, че Мака Соколова, е сложила отрова в кафето, което приготвяла на крал Милан. Тази мълва от онова време все още битува сред възрастните жители на района. Такъв исторически факт няма, тъй като кафето е било приготвяно от свитата на краля, но народната фантазия в такива случаи е богата, особено, когато става дума за възмездие срещу опиталият се да стане завоевател.

НаселениеРедактиране

Година Население
1880 318
1892 411
1900 444
1910 503
1929 558
1934 654
1946 695
1956 1012
1965 1121
1975 954
1985 904
1992 756
2001 641
2011 541
Източници:[1][2]

В България за организирано събиране на данни за населението може да се говори след Освобождението от 1878 г. Първото преброяване на населението в Княжество България е проведено през 1880 г. До края на XIX век са извършени още две преброявания – 1887 и 1892 г. Към 31 декември 1900 г. се провежда преброяване на населението с програма, която е значително по-усъвършенствана в сравнение с предходните, като заедно с това е съобразена с решенията на Международния статистически институт. Преброяването обхваща населението, жилищните и нежилищните сгради и домашните животни. Може да се приеме, че преброяването от 1900 г. се използва като своеобразен модел за всички следващи преброявания до това от 1946 г.
По данни от първото преброяване на населението, през 1880 г. в с. Габер живеят 318 жители.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Народно читалище „Христо Ботев“
  • ОУ" Св.Св. Кирил и Методий"
  • ЦДГ „Радост“

Църква „Света Троица“Редактиране

След завръщането си от участието в Първата световна война като артилерист-гаубичар, произведен в чин ефрейтор, Петър Соколов е избран за кмет на Габер. През 1919 година той създава Комитет за построяването на черква. И остава секретар на този комитет до построяването ѝ. Строителството на храма „Света Троица“ в село Габер започва през 1925 година. Основният камък е положен от поп Христо. Храмът е осветен през 1932 година при поп Стоимен и кмета на селото Михаил Манов. Стенописите са изработени от учителя по рисуване Грънчаров. Черквата е построена единствено с труда и помощите на габерци. Всички са давали своята дан за доброто начинание. Ето имената на някои от тях: дядо Коле Гигов – обикалял цяла България, за да събира помощи; Михаил Манов, Алекси Раденков и Арсо Антов – кметове на селото; Милош Гьорев и много други хора от всички фамилии в селото и околните села – помогнали с труд и средства. Камбаната е купена от Рангел Данев. Мястото, където е построена черквата, е избрано така, че да се вижда от всички села наоколо чак до съседна Сърбия.

Редовни събитияРедактиране

Събор на празника на Света Троица.

ЛичностиРедактиране

  • Евтим Соколов – общественик, бевш кмет на Драгоман.
  • Иван Симов – професор, ветеринарни науки.
  • Петър Евтимов – журналист, дипломат, писател.

ДругиРедактиране

  • Мина „Бели брег“ (старо име на мина „Болшевик“) – добив на въглища
  • Завод „Гуми еко“ – преработка на стари автомобилни гуми.

БележкиРедактиране

  1. Любенов, Райко – „Бурел. Говор, фолклор, етнография.“ София, ЛИК, 1993 г. ISBN 954-607-002-5
  2. statlib.nsi.bg:8181