Габровник
Габровник (на македонска литературна норма: Габровник) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
| Габровник Габровник | |
| — село — | |
  Габровник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 617 m |
| Население | 9 души (2002) |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Габровник в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История
редактиранеВ XIX век Габровник е изцяло българско село във Велешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XVII век и има ценни стенописи.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Габровник (Gabrovnik) е посочено като село с 26 домакинства и 116 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Габровикъ има 225 жители, всички българи християни.[3]
Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 12 от 31 къщи в селото през 1901 година признават Цариградската патриаршия.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Габровник има 13 сръбски къщи.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровник (Gabrovnik) живеят 152 българи екзархисти и 96 българи патриаршисти сърбомани.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Габровник (Gabrovnik) като наскоро посърбено българско село.[7]
Бележки
редактиране- ↑ Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 273. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
