Габровник (на македонска литературна норма: Габровник) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.

Габровник
Габровник
— село —
41.5264° с. ш. 21.4956° и. д.
Габровник
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областАзот
Надм. височина617 m
Население9 души (2002)
Пощенски код1415
МПС кодVE
Габровник в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.

В XIX век Габровник е изцяло българско село във Велешка кааза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от XVII век и има ценни стенописи.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Габровник (Gabrovnik) е посочено като село с 26 домакинства и 116 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Габровикъ има 225 жители, всички българи християни.[3]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 12 от 31 къщи в селото през 1901 година признават Цариградската патриаршия.[4] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Габровник има 13 сръбски къщи.[5] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровник (Gabrovnik) живеят 152 българи екзархисти и 96 българи патриаршисти сърбомани.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Габровник (Gabrovnik) като наскоро посърбено българско село.[7]

  1. Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 273. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 296.
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)