Тази статия е за селото в ном Пела, Гърция. За селото в България вижте Габровци (област Велико Търново).

Габровци или Габрища (на гръцки: Δωροθέα, Доротеа, до 1922 година Γάβριστα, Гавриста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Габровци
Δωροθέα
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина140 m
Население564 души (2011 г.)
Пощенски код584 00

География редактиране

Селото е разположено на 150 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 2 km северно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История редактиране

Веднага северозападно от селото е открито неолитно и халколитно селище. В 2012 година заедно със съседното Пребъдищко неолитно селище то е обявено за защитен археологически паметник.[3]

В Османската империя редактиране

Според Стефан Веркович към края на XIX век Габровци е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 302 души и 80 домакинства.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гавридже (Gavridjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габровци (Gabrovtzi) е посочено като село във Воденска каза със 110 къщи и 190 жители българи и 315 помаци.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Габровци е живеят 96 българи християни и 570 българи мохамедани.[7]

Цялото християнско население на Габровци е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровци (Gabrovtzi) има 128 българи патриаршисти гъркомани.[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 614 жители християни и 228 мюсюлмани.[2]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габровци има 22 къщи славяни християни и 102 къщи славяни мохамедани.[9]

В 1922 година е преименувано на Доротеа.[2] В 1924 година мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 106 семейства и 434 жители бежанци.[10] Според други данни от 630 жители в 1928 година 444 са с местен произход и 186 бежанци.[2]

Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[2]

Селото е доста богато, тъй като землището му е полско и се напоява добре. Произвеждат се жито, пипер, тютюн, като са развити и овощарството и лозарството.[2]

Край селото е разположен параклисът „Света Параскева“.[11]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 852[2] 683[2] 630[2] 888[2] 691[2] 658[2] 680[2] 617[2] 595[2] 633 564

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  3. ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.[неработеща препратка]
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  11. Габровци на сайта на дем Мъглен