Габър (община Крива паланка)

Вижте пояснителната страница за други значения на Габър.

Габър (на македонска литературна норма: Габар) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Габър
Габар
— село —
42.2291° с. ш. 22.2596° и. д.
Габър
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина1101 m
Население67 души (2002)
Пощенски код1330
Габър в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Славище в югоизточното подножие на планината Герман, на десния бряг на Габърската река, северозападно от общинския център Крива паланка.

История редактиране

В края на XIX век Габър е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Габер е населявано от 840 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габер има 720 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 102 къщи в селото през януари 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

По време на Балканската война в 1912 година 3 души от Габър се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на Първата световна война Габер е включено в Градецка община и има 710 жители.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 67 жители, всички македонци.[6]

Личности редактиране

Родени в Габър
  •   Атанас Иванов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина[7]
  •   Дончо Цветков, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“[8]
  •   Тенко Цветков, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[9]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Георгиев, Величко. Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  5. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-13 
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 275.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 787.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 789.