Гавриил I Солунски
Гавриил I Солунски (на гръцки: Γαβριήλ Α΄Θεσσαλονίκης) е византийски духовник, солунски митрополит от 1393 до 1416 година. Обявен е за светец.[1]
| Гавриил I Солунски | |
| светец | |
|---|---|
| Роден | 1345 г. |
| Починал | 1416 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
Биография
редактиранеРоден е в семейство на духовник в Солун. Учи при монаха Макарий Хумн. В 1383 година се мести в столицата Константинопол, издига се в църковните среди и става игумен на манастира Хора и ръководител на всички монашески институции на византийската столица. В 1389 година той е избран за епископ на Халкидон и се ползва с благоволението на император Мануил II Палеолог като компетентен и благоразумен прелат.[2] Около 1395 година се завръща в своя роден град, завладян от османските турци в 1391 година, и благодарение на репутацията си успява да постигне приливегии за солунчани. Води преговори за изтегляне на османците от града, което става в 1403 година.[3][4][5]
Бележки
редактиране- ↑ ΓΑΒΡΙΗΛ // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Архивиран от оригинала на 2017-10-22. Посетен на 21 октомври 2017.
- ↑ Ο Κώδικας 58 της Θεολογικής Σχολής της Χάλκης.
- ↑ Απόστολος Βακαλόπουλος, Οι ομιλίες του Μητροπολίτη Ισιδώρου, „Μακεδονικά“ 4 (1960) σσ 23-24.
- ↑ Ἐγκώμιον εἰς τὸν ἀρχιεπίσκοπον Θεσσαλονίκης Γαβριήλ, ἔκδ. Ἀστ. Ἀργυρίου, Μακαρίου τοῦ Μακρῆ Συγγράμματα [Βυζαντινά κείμενα καὶ μελέται], Θεσσαλονίκη 1996, 101-120 Κατάλογος κειμένων Архив на оригинала от 2011-02-14 в Wayback Machine.
- ↑ Amvrosios-Aristotelēs Zōgraphos (Bishop of Zela),Ο Γαβριήλ Θεσσαλονίκης και το αποδιδόμενο εις αυτόν ανέκδοτο ομιλιάριο: γραμματολογική, φιλολογική και θεολογική μελέτη, Κέντρο βυζαντινών ερευνών, Τόμος 44 (2007) ISBN 978-960-7856-25-8
| Матей | → | халкидонски митрополит (1389 – 1396) |
→ | ? |
| Исидор | → | солунски митрополит (1396 – 1416) |
→ | Симеон |