Гай Созий (на латински: Gaius Sosius; † сл. 17 пр.н.е.) e военачалник и политик в края на Римската република.

Гай Созий
C. Sosius C.f.T.n.
римски политик и военачалник
Роден
около 79 г. пр.н.е.
Починал
предполага се I век пр.н.е. (79 г.)
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.
Съпруганеизв.
неизв.
ДецаСосия Гала
Гай Созий в Общомедия

Биография редактиране

 
Храмът на Аполон на Гай Созий до театъра на Марцел

Той е вероятно син на Гай Созий (претор 49 пр.н.е.). Созий е привърженик на Марк Антоний и е от неговите най-важни военачалници по времето на втория триумвират. Около 39 пр.н.е. той е квестор може би в Македония и малко след това е наричан консул.

Созий e проконсул, управител в Сирия през 38 пр.н.е. и има военни успехи в Юдея. Той превзема Иерусалим и поставя отново Ирод (Herodes). От неговите войници Созий е провъзгласен за император. На 3 септември 34 г. пр.н.е. той чества своя триумф в Рим.

Созий възстановява до 20 г. пр.н.е. храма на Аполон в южния край на Марсово поле (до театъра на Марцел) и го украсява със статуи от военната му плячка. Този храм е наречен оттогава на него Аполонов храм на Созий (templum Apollinis Sosiani).

През 32 пр.н.е. той става пръв (homo novus) от фамилята си консул заедно с Гней Домиций Ахенобарб. Още в началото на годината Созий и колегата му с още 300 сенатори напускат Рим и отиват в Ефес при Марк Антоний. Във войната между Антоний и Октавиан той командва част от флота. При битката при Акциум той е пленен и е помилван по-късно по молба на Луций Арунций.

Созий е в колегията на Квиндецимвирите още преди 32 г. пр.н.е.. През 17 г. пр.н.е. той участва при секуларските празненства.

Неговият правнук Луций Ноний Квинтилиан споменава в своя надгробен надпис триумфа на Созий.

Литература редактиране

  • T. R. S. Broughton: The magistrates of the Roman Republic. Bd. 2, S. 386 (39 v. Chr.), 392 (38 v. Chr.), 396 (37 v. Chr.), 401 (36 v. Chr.), 408 (35 v. Chr.), 411 (34 v. Chr.), 416 (32 v. Chr.), 421, 426 (31 v. Chr.); Bd. 3, S. 199.
  • Hans Georg Gundel: Sosius I. 2. In: Der Kleine Pauly, Bd. 5, 1975, Sp. 286 – 287.
  • Tanja Itgenshorst: „Tota illa pompa“. Der Triumph in der der römischen Republik. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 2005, ISBN 3-525-25260-9, Nr. 282 (CD-ROM).