Галатин
Гала̀тин е село в Северозападна България. То се намира в община Криводол, област Враца.
| Галатин | |
|---|---|
  Галатин  Галатин |
|
| Общи данни | |
| Население | 630 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 33,892 km² |
| Надм. височина | 184±1 m |
| Пощ. код | 3071 |
| Тел. код | 091188 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 14390 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
|
Община - кмет |
Криводол Христо Доков (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Галатин Елка Колева (ЕСИ) |
ГеографияРедактиране
Село Галатин се намира на 26 km по асфалтиран път северозападно от гр. Враца. Разположено е от двете страни на селската бара, която извира от местността „Церако“ и се влива като ляв приток на река Рибинье. Барата няма име, преди години, когато не е била каптирана за питейни нужди и е пълноводна, е използвана за къпане и риболов. Съседни на Галатин села са Девене, Осен, Баурене, Лесура и Три кладенци, а също така и град Криводол.
Землището на селото е силно нагънато, с чуки и долове, пълни с малки извори и кладенци. Преобладават тъмносивите горски почви. В общи линии, това е само статистика.
ИсторияРедактиране
Първите исторически данни за живота в с. Галатин датират от края на ІV-то хил. пр. Хр. Има две предположения за произхода на името. Първото е от "гал", което ще рече черен, чернозем. Второто е от "галета", което значи малки биволчета, тъй като се знае, че в нашето село в древността са се отглеждали много биволи.
В 1884 година е завършена църквата „Свети Атанасий“. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев.[1]
РелигииРедактиране
В селото се изповядва източно православна християнска религия.
Културни и природни забележителностиРедактиране
В околностите на селото се намира археологическият обект "Тепето" в местността "Чуката", който предизвиква безспорен интерес заради културните пластове в него и проведените през 80-те години на XX век археологически проучвания от доц. Петя Георгиева от СУ "Св. Климент Охридски". Получените резултати са докладвани на международни конференции и публикувани. Археологическите разкопки показват, че са открити останки от укрепено селище от края на V хил. пр. Хр и е установен културен пласт съдържащ уникални данни за прехода между праисторическата земеделска цивилизация и началото на тракийската култура през ІV хил. пр. Хр. Значимостта на тези открития предизвиква въвеждането в научната археологическа литература на термина "култура Галатин" маркиращ тази все още слабо позната епоха от ІV хил. пр. Хр. В момента, кметът на селото има пълната подкрепа на Врачанския исторически музей за провеждането на разкопки, но за целта не са осигурени средства. Решението и финансирането на археологическите проучвания са на Министерството на финансите и СУ "Св. Климент Охридски".
ДругиРедактиране
Основната дейност на територията на селото е земеделието, което в последните години доста напредна. Както по отношение на конкуренцията (в землището на селото действат няколко земеделски производители), така и по отношение на качеството на обработка и получена продукция.
В селото има три магазина за хранителни стоки и едно кафене.
Преди няколко години, е закрито училището. Закрит е и съществуващия Дом за деца лишени от родителски грижи.
Читалището е едно от най-хубавите в общината, но със слабо развита дейност. Все още в селото има заинтересувани и талантливи деца, но всичко зависи от активността на читалищното ръководство.
Черквата е в много добро състояние. След смъртта на отец Георги Хубев през 1968 г. Галатин няма свой свещеник и оттогава за големи празници редовно се провеждат богослужения от свещеници от други населени места.
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев. // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 август 2018.
