Галина Устволская

Галина Ивановна Устволская (на руски: Галина Ивановна Уствольская е руски композитор, преподавател в Музикалното училище към Петербургската държавна консерватория.[1] Смята са за най-значимата жена композитор в Русия, наред със София Губайдулина.[2]

Галина Ивановна Устволская
Гали́на Ива́новна Уство́льская
Родена
Починала
Погребана Волковско гробище, Санкт Петербург, Русия

Националност рускиня
Учил в Санктпетербургска консерватория
Работила в композитор
Музикална кариера
Стил симфония
Инструменти пиано
Направление симфонична музика
Свързани изпълнители Максимилиан Щайнберг
Награди Хайделбергска награда (1992)
Семейство
Съпруг Константин Александрович Багренин

Уебсайт ustvolskaya.org/eng

БиографияРедактиране

Галина Устволская е родена в Петроград на 17 юни 1919 г.[3] Баща ѝ е адвокат, а майка ѝ – учителка. Има сестра близначка – Татяна, която става архитект-реставратор. По време на войната през 1941 г. е евакуирана в консерваторията в Ташкент, а сестра и – в Коми АССР.[4]

Първият музикален инструмент, на който Галина започва да свири е виолончелото. Обича да свири на баща си, тъй като той започва да губи слуха си и нейните изпълнения му носят специална радост.[4] От 1937 до 1939 учи в музикалното училище към Петербургската държавна консерватория „Римски-Корсаков“ и след това става студентка в самата консерватория.[1] Там тя е една от последните ученички на Дмитрий Шостакович, в чийто клас учи от 1939 до 1941 и от 1947 до 1948 г., но нейните творби от 50-те години нататък запазват слабо влияние от неговия стил. Била е ученичка и на Максимилиан Щайнберг.[5] В продължение на 30 години, от 1947 до 1977 г., преподава композиция в училището, което е завършила.[1]

Нейният учител по композиция Дмитрий Шостакович, който рядко хвали учениците си, казва, че е убеден, че музиката на Устволская ще постигане световна известност. На няколко пъти той я подкрепя в Съюза на съветските композитори срещу атаки от негови колеги. Даже ѝ изпраща някои от своите все още недовършени творби, за да подчертае голямата стойност на нейните коментари.[1] Той дори използва втората тема от финала на нейното трио за кларинет, цигулка и пиано от Петия ѝ струнен квартет в своя струнен квартет № 5 и в № 9 от сюитата си за бас и пиано. В едно от писмата си той и пише: „Не Вие сте повлияна от мен, по-скоро аз съм този, който е повлиян от Вас.“.[1][5] По-късно, след поредица от кавги, отношенията между двамата се развалят, а Устволска силно се дразни от определянето ѝ в пресата като ученичка на Шостакович.[4] Връзката на Галина Устволская с Шостакович, от студентските ѝ години до 1950-те години, е отразена в книгата на американския писател Уилям Танер Волман „Централна Европа“, посветена на Шостакович, където Галина е един от персонажите.[5]

През 1966 г. се омъжва за композитора Константин Александрович Багренин (р.1941), който е неин ученик.[4]

През 1992 г. Устволская получава Хайделбергската награда за постижения в изкуството, а на следващата година Американският биографичен институт я обявява за личност на годината.[5]

През последните 15 години от живота си не взима никакво участие в музикалния живот, не ходи на концерти, крайно рядко общува с музиканти, избягва журналистите и много рядко и неохотно дава интервюта. Умира на 22 декември 2006 г. в Санкт Петербург, на 88-годишна възраст. Погребана е във Волковското лютеранско гробище в града, а на погребението ѝ присъстват само няколко души.[3][5]

ТворчествоРедактиране

Устволская е специфично явление в руската музика.[3] Творбите и от 40-те и 50-те години на 20 век понякога звучат така, сякаш са написани днес. Оставайки безкомпромисно вярна на себе си и на музикалните си идеали, тя не се вписва в композиционните тенденции на века. За нея са характерни самодостатъчността, стилистичната и естетическа изолация, а идеализмът ѝ се подхранва от почти фанатичната ѝ решителност.[1] Списъкът с произведенията ѝ не е голям, но нейното музикално послание е стегнато, изразително и безкомпромисно.[2]

Музиката на Галина Устволская не е авангардна в общоприетия смисъл на думата и поради тази причина не е открито критикувана в СССР. Тя обаче е обвинена, че ѝ липсва комуникативност и е тесногръда и упорита. До 1961 г. нито една от истинските ѝ творби не е изпълнявана, освен патриотични произведения, написани за официална консумация. Композиторът Борис Тишченко, неин ученик, подходящо сравнява „нейния „тесногръден“ стил с концентрирана светлина на лазерен лъч, който е в състояние да пробие и метал“.[1] Въпреки че понякога Устволская употребява думата „молитва“, говорейки за творбите си, тя самата казва: „Моите композиции не са нито камерни, нито авангардни, нито религиозни, но несъмнено са духовни, защото в тях дадох всичко от себе си – душата и сърцето си“.[6]

Галина Устволская води затворен, отшелнически живот.[5] За целия си живот създава само 25 произведения. Между композирането на две последователни произведения понякога минава много време. По нейни думи пише само тогава, когато чувства, че Бог ѝ диктува музиката. От 1970 г. нататък във всичките ѝ творби присъстват текстове с религиозно съдържание. В едно от писмата си пише, че нейната музика е „музика от черната дупка“.[3]

Устволская е автор на пет симфонии. Първа е по текст на Джани Родари. Имената на следващите са: Втора – „Истинска, вечна доброта“, Трета – „Исусе Месия, спаси ни!“, Четвърта – „Молитва“, Пета – „Амин“. Втора, Трета и Четвърта са по текстове на германския бенедиктински монах, историк, астроном, поет и музикант от 12 век Херман от Райхенау. Написала е 6 сонати за пиано, камерни ансамбли – дуети, трио, октети и други за различни състави.[5] Много от съчиненията ѝ са за малки, но често с необичайни нструментални състави. Например в Четвърта симфония участват само четирима изпълнители. Последното, написано от нея произведение, е Петата симфония. След него тя спира да пише, тъй като, по нейните думи е престанала да усеща подкрепата на божията ръка.[3]

Признанието идва при нея едва в края на 1980-те години, след като Юрген Кехел, директор на най-голямото международно музикално издателство „Сикорски“, и холандският музиколог Елмер Шьонбергер присъстват на концерт в Ленинград, на който се изпълняват нейни творби. Скоро след това са организирани няколко международни фестивали, посветени на музиката на Устволская – през 1995, 1996 и 2005 – в Амстердам, 1998 – във Виена, 1999 – в Берн, 2001 – във Варшава, 2004 – в Бостад, Швеция. Освен това издателство „Сикорски“ придобива правата за публикуване на всичките ѝ произведения.[5]

В Русия, както и преди в СССР, творбите на Устволская се изпълняват и публикуват изключително рядко, а произведенията ѝ са много по-известни в чужбина. След като получава международна слава, композициите ѝ започват да се изпълняват и в Родината ѝ.[5] От 1960-те, в продължение на 20 години, основното и почти единственото място, където се изпълнява нейната музика, е фестивалът „Ленинградска музикална пролет“. Първото изпълнение на нейна творба е премиерата на епоса (билина) „Сънят на Степан Разин“ за басов глас и оркестър, написана по думите на казашка песен. Изпълнена е в годината на нейното създаване (1949 г.) от Симфоничния оркестър на Ленинградската филхармония с украинския диригент Натан Рахлин. През 1957 г. Евгений Мравински дирижира Поема № 2 „Подвигът на героя“ със същия оркестър.[6] Сред следващите изпълнители на нейната музика са латвийският диригент Арвид Янсонс , пианистите Анатолий Ведерников, Анатолий Угорски, Алексей Любимов, Олег Малов, Иван Соколов Павел Серебряков, по онова време – ректор на Ленинградската консерватория.[5][6]

След това творчеството на Устволская става тема на различни изследвания и дисертации. Тогава започват първите нейни пътувания зад граница, когато вече е почти на 70-годишна възраст. Първата нейна световна премиера в чужбина е през 1987 г. на фестивал в западногерманския град Хайделберг, където е изпълнена Симфония № 4 „Молитва“.[6] В чужбина творбите ѝ са изпълнявани от Мстислав Ростропович, австралийския диригент Чарлз Макерас, холандския диригент Райнберт де Леу, швейцарската цигуларка Патриция Копачинска, австрийския пианист Маркус Хинтерхойзен и други.[3][6]

Съчинения [6]Редактиране

  • 1946 – Концерт за пиано
  • 1947 – Първа соната за пиано
  • 1948 – „Сънят на Степан Разин“ – билина за басов глас и симфоничен оркестър
  • 1949 – Трио за кларинет, цигулка и пиано
  • 1949 – 1950 – Октет за два обоя, четири цигулки, тимпани и пиано
  • 1951 – Втора соната за пиано
  • 1952 – Трета соната за пиано
  • 1952 – Соната за цигулка и пиано
  • 1953 – 12 прелюдии за пиано
  • 1955 – „Спорт“ – сюита за симфоничен оркестър
  • 1955 – Симфония №1 за голям оркестър и два момчешки гласа, по текст на Джани Родари
  • 1957 – Четвърта соната за пиано
  • 1959 – Поема № 1 „Огньове в степта“
  • 1957 – Поема № 2 „Подвигът на героя“
  • 1959 – Голям дует за виолончело и пиано
  • 1964 – Дует за цигулка и пиано
  • 1970 – 1971 – Композиция № 1. Dona nobis pacem (Дай ни мир) за пиколо флейта, туба и пиано
  • 1972 – 1973 – Композиция № 2. Dies irae (Ден на гнева) за 8 контрабаса, ударни инструменти и пиано
  • 1974 – 1975 – Композиция № 3. Benedictus, qui venit за 4 флейти, 4 фагота и пиано
  • 1979 – Симфония №2 – „Истинска, вечна доброта“ за оркестър и солов глас по текст на Херман от Райхенау
  • 1983 – Симфония №3 – „Исусе Месия, спаси ни!“ за духови и ударни инструменти, контрабас, рецитатор и пиано, отново по текст на Херман от Райхенау
  • 1985 – 1987 – Симфония №4 „Молитва“ – за алт, тромпет, пиано и там-там, по текст на Херман от Райхенау
  • 1986 – Пета соната за пиано
  • 1988 – Шеста соната за пиано
  • 1989 – 1990 – Симфония №5 „Амин“, за цигулка, обой, тромпет, туба, ударни инструменти и глас

Памет [5][6]Редактиране

  • 1994 – Холандската телевизия заснема документален филм за Устволская
  • 1999 – Излиза книгата „Галина Устволская. Музиката като обсесия“ от Олга Гладкова, ученичка на Устволская. Устволская отказва да се среща с младата писателка въобще. Затова, за да събере данни за нея, на Гладкова ѝ се налага да пише въпросите си на хартия. Константин Багренин ги носи на жена си, тя отговаря писмено и писателката получава от него отговорите.[4][6]
  • 2005 – Холандската телевизия заснема втори документален филм за нея.
  • 2004 – Руският телевизионен канал „Култура“ също прави документален филм за Устволская
  • 2009 – В Москва и Санкт Петербург се провеждат два юбилейни концерта, организирани от Алексей Любимов, по повод нейния 90-и рожден ден.
  • 2016 – На Петия фестивал „Друго пространство“ Държавния оркестър на Русия, под диригентството на Владимир Юровски изпълнява нейната симфония № 2 „Истинска, вечна доброта“ за оркестър и глас, по текст на Херман от Райхенау.
  • 2016 – На 55-ия фестивал на музикалната пролет в Санкт Петербург се състои концерт, посветен на 100-годишнината от раждането на Галина Устволская. Изпълнени са 12 прелюдии за пиано, Соната за цигулка и пиано, Соната No5 за пиано, Композиция No1 „Дай ни мир“ за флейта, туба и пиано.

ИзточнициРедактиране