Галиция
Тази статия е за историческата област в Централна Европа. За испанската провинция вижте Галисия.
Галиция, или още Галичина, е историческа област в Централна Европа.
| Галиция | |
.svg) Знаме  Герб | |
 Галиция върху днешната карта на Европа | |
| Континент | |
|---|---|
| Галиция в Общомедия | |
Местоположение редактиране
Географски тя е разположена между Карпатите на юг (Бескидите на югозапад, Източните Карпати на югоизток) и река Висла на северозапад, както и реките Бяла (на полски: Biała; приток на Висла) на запад и Збруч (на полски: Zbrucz) на изток. Най-общо казано, южните полски области, простиращи се до полско-украинската граница, понастоящем се наричат Западна Галиция, а тези на изток – Източна Галиция.[1]
Територията на бившата Западна Галиция днес е част от Южна Полша – Малополско и Подкарпатско войводство, както и малка част от Силезийското воеводство, районът около Белско-Бяла и Живец.[1][2] Бившата Източна Галиция днес се състои от западно-украинските Лвивска област, Ивано-Франкивска и Тернополска област, както и части от Чернивецка област).[1][2]
История редактиране
Включена в състава на Киевска Рус от великия княз Владимир I през 981 г., Източна Галиция (наричана също Червена Рус или Червена Русия), представлява земите около град Галич (наричан също Халич).[3][2]
След разпада на Киевска Рус областта Галиция стават част от новообразуваното Галицко-Волинско княжество (1199–1349 г.),[2] наречено на неговите два основни града Галич и областта Волиния. След рухването му, Галиция е разделена между Кралство Полша и Великото литовско княжество. Последните две се обединяват през 1569 г. посредством лична уния в една Полско-литовска държава, в която съответно попада за напред Галиция. Там тя е част от административно-териториалната единица, наречена Рутенско войводаство с център град Лвов (днес в Украйна).[2]
През 1772 г. части от Малополша, Подолието, Рутения и Подкарпатието, които дотогава принадлежат на Полско-литовската държава, биват анектирани от австрийската династия Хабсбург в хода на Първата подялба на Полско-литовската държава и по този начин стават част от Хабсбургската монархия.[3] В хода на Третата подялба на Полско-литовската държава през 1795 г. Австрийската империя получава град Краков и околностите му, както и големи територии в северозападната част на страната, така че границата на Галиция се простира чак до портите на Варшава.[1]
.svg)
От Галиция е образувано т. нар. Кралство Галиция и Лодомерия, правейки препратка към историческите княжества, регионът е присъединен като съставна част на Австрийската империя през 1804 г., а към него е била добавена и областта около град Краков под името Велико краковско херцогство; по-късно от 1867 г. до 1918 г. тези земи са кронланд на цислейтанската част на Австро-Унгарската империя.[2]
Границите на кралство Кралство Галиция и Лодомерия се променят нееднократно: през 1786-1849 г. то включва и областта Буковина, през 1795-1809 г. – територията между реките Западен Буг и Пилица; през 1809–1815 г. Тернополският окръг пък е завладян от Руската империя; през 1809–1846 г. от кралството е отделен град Краков с окръга му и от тях през 1815 г. е създадена Краковската република.[2]
През 1848 г., под влияние на революционните събития, австрийското правителство премахва крепостното право.[2]
С 1867 в Австро-Венгрии Г. получила огранич. автономию, были созданы Галицийский краевой сейм и выборные органы местной администрации. В 1869 польск. яз. стал офиц. языком администрации Г.
През 1867 г. Галиция получава от Австро-Унгария известна автономия, благодарение на която е създаден местен регионален парламент и са въведени изборни органи на местната администрация.[2] През 1869 г. полският език става официален език на администрацията в Галиция.[2]
През Първата световна война (1914 – 1917) в Галиция се водят много боеве между руската и австро-германската армия.[2]
От 1918 г. Галиция e върната на Полша.[3]
В навечерието на Втората световна война в пакт „Рибентроп-Молотов“ от 24 септември 1939 г. е подписан таен протокол, според който Съветския Съюз и Третия Райх се споразумяват, коренното германско малцинство на Източна Галиция да бъда преселено на територията под германски контрол, а украинците, руснаците, белорусите и русините да бъдат преселени от Западна Галиция в Съветския Съюз.[1][2]
През 1936 г. населението ѝ е около 8,2 млн. жители. Главни градове са Лвов и Краков.
През 1939 г. източната част на Галиция е присъединена към Съветска Украйна.[3]
През 1941 г. по време на Втората световна война Източна Галиция, като част от Украйна, е окупирана от германски нацистки войски, а еврейското население на Галиция е напълно унищожено; в Западна Галиция е действал лагерът на смъртта Аушвиц.[2]
В началото на 1945 г. Галиция е освободена от Червената армия и е върнат на Полша и на Съветска Украйна.[2]
Границата, която съществува между Полската народна република и Украинската съветска социалистическа република от 1945 г., е и граница между Република Полша и независима Украйна от 1991 г.[1]
Население редактиране
Между 1776 и 1848 г. населението на Галиция почти се удвоява.[1]
| Година | Население (души) |
| 1776 | 2.628.483 |
| 1786 | 3.224.000 |
| 1801 | 3.644.892 |
| 1818 | 3.760.319 |
| 1828 | 4.435.435 |
| 1848 | 5.290.974 |
| 1869 | 5.418.016 |
| 1880 | 5.958.907 |
| 1890 | 6.607.816 |
| 1900 | 7.315.938 |
| 1910 | 8.025.679 |
В Западна Галиция живеят предимно поляци, а в Източна Галиция предимни русини (украинци). Евреи живеят и в двете части на Галиция, но предимно в градовете на Източна Галиция, тъй като в много градове на Западна Галиция все още е в сила закон от XVI век, който позволява те да бъдат дискриминирани, поради което те избягват да живеят там.[1]
Според оценки на неселението в Галиция живее малко германско малцинство: през 1786 г. германците са били 18 000 души, през 1812 г. – 26 000 души, през 1846 г. – 49 300 души, през 1869 г. – 67 500 души, през 1880 г. – 75 500 души, през 1900 г. – 77 500 души, а през 1910 г. – 69 500.[1] Делът им от общото население на Галиция е бил не повече от един до три процента през целия период.[1]
В края на XIX век пренаселеността и недостигът на работни места водят до продължаваща емиграция, особено към Съединените американски щати и Канада.[1] През 1900 г. около 80 % от населението на Галиция все още работи в сферата на селското стопанство.[1]
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Röskau-Rydel, Isabel. Galizien // Online-Lexikon zur Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa. Carl von Ossietzky Universität Oldenburg und Bundesinstitut für Kultur und Geschichte der Deutschen im östlichen Europa, 2021-11-22. Посетен на 2024-04-06. (на немски)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Галиция // Большая российская энциклопедия. Т. 6. Москва, 2006. с. 316. (на руски)
- ↑ а б в г The Editors of Encyclopædia Britannica. Galicia – historical region, Eastern Europe // Encyclopædia Britannica. 2024-03-01. Посетен на 2024-04-06. (на английски)