Галища

селище в Гърция, Западна Македония
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Галище. За селото в Северна Македония вижте Галище (община Кавадарци).

Га̀лища (произношение в местния говор Га̀лишча, на гръцки: Ομορφοκκλησιά, Оморфоклисия, до 1926 Γκάλιστα, Γκάλλιστα, Галиста,[2]на македонска литературна норма: Галишта) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Галища
Ομορφοκκλησιά
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 810[1] m
Население 23 души (2011 г.)
Демоним Галишчѐни
Галища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Костурската котловина близо до десния бряг на река Бистрица (Алиакмонас), наричана тук Белица, на 20 километра югозападно от демовия център Костур и на 8 километра североизточно от Нестрам.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В XV век в Велиъка или Галичко са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[3]

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Галиште с 205 християнски семейства и 5 мюсюлмански.[4] Името е споменато в XVI век в Слепченския поменик като Галища. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име Galъ.[5]

В 1684 година Галища заедно с църквата „Свети Георги“ и село Чука с манастира „Свети Архангели“ са придадени на манастира „Света Богородица Мавриотица“.[6]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Галиста (Galista) живеят 900 гърци.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Галища има 600 жители българи християни и 160 българи мохамедани.[8]

В началото на XX век християнското население на Галища е под върховенството на Българската екзархия и остава екзархийско до 1912 година.[9] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 720 българи екзархисти и работи българско училище.[10]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено гръцко-българско-турско с 228 жители гърци, 180 българи и 350 турци.[11] Според Христо Силянов в 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения.[12]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Галища (Γάλιστα) има 60 „българофонски“ семейства, от които 20 мюсюлмански. Поради „дълбокото невежество“ на жителите му до 1908 година всички християни са екзархисти. След това около 20 се връщат в православието и поддържат гръцко училище. Църквата „Свети Георги“ е в ръцете на българите.[13]

Според Георги Константинов Бистрицки Галища преди Балканската война има 100 български и 50 помашки къщи.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година шестима души от Галища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Галища е обозначено като българо-турско селище.[16]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Галища (Галишта) има 95 къщи славяни християни и 55 къщи славяни мохамедани.[17] През 20-те години мюсюлманските му жители се изселват и на тяхно място са настанени гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 113[18][1] или според други данни 32 семейства и 118 души.[19]

През 1926 година селото е прекръстено на Оморфоклисия, в превод хубава църква на църквата „Свети Георги“. По време на Втората световна война жителите на Галища са репресирани от страна на партизаните на ЕЛАС[20]

По време на Гръцката гражданска война селото пострадва значително - 22 семейства и отделни жители го напускат към източно европейските страни и Югославия, а някои семества се установяват в Костур.[1] 21 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци.[21]

След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]

Жителите се занимават със земеделие, както и с воденичарство и правене на керемиди.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 763[1] 596[1] 406[1] 569[1] 270[1] 251[1] 153[1] 87[1] 109[1] 47 23

ЗабележителностиРедактиране

 
„Свети Георги“

Основна забележителност на Галища е средновековната църква „Свети Георги“. Църквата е строена в XI век и в нея има уникален барелеф на Свети Георги в цял ръст.

ЛичностиРедактиране

Родени в Галища
  •   Андон Ляков, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война
  •   Атанас Ляковски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  •   Атанас Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, измъчван от проправителствената чета на капитан Андреас по време на Гражданската война, емигрирал в Югославия
  •   Вангелия Десподова (р. 1941), филолог от Северна Македония
  •   Васил Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[22]
  •   Васил Терзиев, член на ВМОРО, участник в Илинденското въстание, след въстанието емигрира в Гърция, по-късно емигрира в САЩ, установява се в Сент Луис, Мисури, където открива собствена сладкарница[23][24]
  •   Дамян Сидов, български просветен деец и революционер
  •   Динка Мишока, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, преселил се в България по всяка вероятност в периода 1944- 1945 г.
  •   Иван Христов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[25]
  •   Илия Атанасов (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, живеещ в Костур, Първа и Нестроева рота на Шеста охридска дружина[26]
  •   Колю Галушниски (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чекаларов, подпоручик Иван Попов и Христо Силянов[27]
  •   Леонид Костов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Васил Чакаларов[28]
  •   Мельо Янушев, гръцки андартски деец
  •   Пандо Папазисов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  •   Пандо Термовски (1907 – 1946), гръцки политик, деец на ЕЛАС
  •   Паскал Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  •   Паскал Терзиев, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година
  •   Сидер Стерьов, български просветен деец, учител в Жужелци[29]
  •   Ставре Сиромахов, кираджия, деец на ВМОРО, помощник на председателя на Галищкия революционен комитет Георги Христов, доставял оръжие заедно със С. Щерев[30]
  •     Стерьо Лаков (1856 - 1952), деец на ВМОРО
  •   Търпе Папазисовски, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година
  •   Щерьо Пасков (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[31]
  •   Христо (Ицо) Костов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  •   Христо Кочов, деец на Охрана в периода 1942 – 1943 година, изселил се в България след войната
  •   Целе Теофейчинов, един от първите екзархисти в селото и деец на ВМОРО
Български революционери, участници в Охрана
  •   Христо Кочов, Андон Ляков, Паскал Терзиев, Атанас Папазисовски, Атанас Кировски, Ване Айновски, Панде Папазисовски, Паскал Папазисовски, Ламбро Папазасовски, Търпе Папазисовски, Динка Мисоска, Ицо Костовски и Атанас Ляковски.[32]
Други

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 114. (на турски)
  5. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 173 и 181.
  6. D. M. Nicol. Two Churches of Western Makedonia, в: Byzantinisch Zeitschrift, t.49. pp. 99-100, 1956[неработеща препратка]
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
  9. Γκάλλιστα[неработеща препратка]
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  12. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 220.
  13. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
  14. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  16. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 18. (на сръбски)
  18. „Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia.“, архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034707/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/058.htm, посетен 26 юли 2007 
  19. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  20. Даскалов, Георги. Клио срещу Темида. Антон Калчев – хуманист или военнопрестъпник“, Военно издателство, София, 2013, с. 104. През зимата на 1942-1943 г. цялото население на селото е подложено на инквизиции, а някои жени - и на гавра.
  21. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Omorfoklissia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  22. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
  23. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 55.
  24. Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 577.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 767.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 64.
  27. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 137.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 373.
  29. Тзавелла, Христофор. Спомени на Анастас Лозанчев. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008. ISBN 978-954-07-2636-6. с. 671.
  30. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 541.
  32. Δ. Λιθοξόου - Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Καστοριάς / Γ και Ε