Ганю Атанасов
Ганю (Ганьо) Атанасов Атанасов е български военен деец, полковник, един от създателите на БТЦРК и участник в Сръбско-българската (1885), Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918).
| Ганю Атанасов | |
| български офицер | |
 поручик Ганю Атанасов (1885) | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 2-ри резервен полк 18-и пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 26 октомври 1860 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Биография
редактиранеГаню Атанасов е роден на 26 октомври 1860 г. в с. Брестовица, Османска империя. На 10 май 1879 година завършва Софийското военно училище в 1-ви випуск и като юнкер 2-ри разряд е произведен в чин прапоршчик.[1] При производството получава назначение за Източнорумелийската милиция. На 15 май офицерите пристигат в Пловдив и той назначен за адютант на 1-ва пловдивска дружина.[2] През ноември същата година чинът му е приравнен на подпоручик, а на 9 юли 1881 година е произведен в чин поручик.
На 10 февруари 1885 година поручик Атанасов, който изпълнява длъжността военен прокурор на Пловдив, заедно с други революционни дейци, участва в създаването на Българският таен централен революционен комитет.[3] Взема дейно участие и в Съединението на България.
На 7 септември 1885 година е причислен към 9-а харманлийска дружина, а на 9 септември произведен в чин капитан и назначен за командир на дружината, която влиза в сформирания на същия ден Търново-Сейменски отряд.[4]
По-късно, като капитан е дружинен командир в 22-ри пехотен тракийски полк. На 17 април 1887 г. е произведен в чин майор. Служи във Военното министерство и през 1892 е произведен в чин подполковник. Като подполковник е командир на 2-ри пехотен резервен полк, а в периода (5 март 1898 – 13 март 1900) командва 18-и пехотен етърски полк. Междувременно през 1899 г. е произведен в чин полковник, а на 22 март преминава в запаса.
Поковник Атанасов е мобилизиран по време на Първата световна война (1915 – 1918), като е на разположение на Щаба на действащата армия. Служи и като ревизьор-контрольор по реквизицията във Видин.
Полковник Ганю Атанасов умира на 1 май 1935 година в Пловдив.
Военни звания
редактиране- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (9 юли 1881)
- Капитан (9 септември 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (1892)
- Полковник (1899)
Награди
редактиране- Орден „За заслуга“ сребърен, Фердинандова емисия с небесно синя калодка
- Царски орден „Св. Александър“ IV степен без мечове
- Орден „За заслуга“ Фердинандова емисия с небесно червена калодка
- Знак „За 10 години отлична служба“
- Знак „За 20 години отлична служба“
- Възпоменателен медал „Кръст за възшествието на Княз Фердинанд I 1887“
- Възпоменателен медал „За участие в Сръбско-българската война 1885“
- Възпоменателен медал „За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза“ без корона
- Медал „За построяването на железопътната линия Ямбол-Бургас“, сребърен
Бележки
редактиране- ↑ Никифоров, Н. и др., стр. 66
- ↑ Никифоров, Н. и др., стр. 85
- ↑ Димов, Д. „Историческият подвиг на Пловдивската гимназия Св. св. Кирил и Методий“, Издателска къща „Жанет 45“, 2000, стр. 300
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 28, 32, 465.
Източници
редактиране- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 157
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Никифоров, Никифор, Иванов, Никола, Кутинчев, Васил. Първи випускъ на Софисйкото военно училище. По случай 50-годишнината отъ производството му. (1879 – 1929). 57. София, Печатница на Армейския-военно издателски фондъ, 1929.
