Гаспар дьо Колини

Гаспар дьо Колини (на френски: Gaspard de Coligny), граф, френски държавен деец, адмирал на Франция

Гаспар дьо Колини
Gaspard II de Coligny
френски държавен деец

Роден
Починал
Гаспар дьо Колини в Общомедия

През 1537 г. младият Колини е представен в двора на крал Франсоа I, където скоро става приятел с младия херцог Франсоа дьо Гиз.[1] През 1543 г. двамата придружават краля по време нв войната с Карл V, а скоро след това Колини влиза в редовната френска армия. Там привлича вниманието към себе си с мъжествеността и таланта си, както и с умението да организира войската чрез дисциплина. По време на войната с императора Карл V и Англия Колини показва способности и на дипломатическото поприще и подготвя успеха в преговорите на Франсоа дьо Булон.

С чин адмирал [2](от 1552) той се включва във войната с Лотарингия, където помага за завоеванията на три епископства и победата при Ренти. Последната е причината за разрива му с Гиз, който желае да си припише заслугата за победата. Колини се прославя особено в отбраната на крепостта Сен Кантен (1557), когато е пленен от испанците. В плен той прекарва две години.

През този период благодарение на четенето на Библията и кореспонденцията с брат Д`Андел Колини се присъединява към Реформистката църква и окончателно приема калвинизма, в което убеждава и съпругата си. През 1560 г. той открито се обявява за хугенот и иска от краля реформи в полза на хугенотите, които да получат църкви за богослужение.[3] През 1562 г. по време на Първата религиозна война Колини е помощник на Луи дьо Бурбон, принц дьо Конде (водачът на хугенотите), а след битката при Дрьо, когато Конде е взет в плен, Колини поема командването. Тази война приключва с мира от Амбоаз. През 1567 г. хугенотите отново се вдигат на бунт и водят успешно войната благодарение умелата стратегия на Конде и Колини, които бързо завземат крепостите около Париж и Сен Дьони. Във всички религиозни войни адмиралът взема дейно участие и става все по-враждебен към католиците и рода Гиз. Той е важна фигура в битките при Жарнак и Монконтур (1569)[4] и лично договаря благоприятния за хугенотите мир от Сен Жермен (1570). На няколко пъти се правят опити за покушението му, но той бива убит на 24 август 1572 г. по време на Вартоломеевата нощ. Дотогава Колини се е сближил с крал Шарл IX, който е имал намерение благодарение на адмирала да спечели реформистите в Европа и да присъедини Нидерландия към Франция.

Катерина Медичи вижда сближаването между краля и адмирала и в него опасност за своята власт. На 22 август, когато Колини се прибира към дома си от Лувъра наемният убиец Морвел стреля по него, но само го ранява. По време на Вартоломеевата нощ адмиралът е една от първите хугенотски жертви.[5]

БележкиРедактиране

  1. Arthur Whitehead, Gaspard de Coligny, admiral of France, London 1904, p. 18
  2. Gaspard de Coligny (1519-1572), на сайта Musée protestant, посетен на 29 декември 2019 г.
  3. Whitehead, Gaspard de Coligny..., pp. 71-87
  4. J. Rickard, Gaspard II de Coligny, Admiral of France (1519-1572), на сайта historyofwar.org
  5. Калин Тодоров, Хронологична енциклопедия на света, т. 4, Велико Търново 1993, с. 244