Гасто̀н Ребюфа̀ (на френски: Gaston Rébuffat) (7 май 1921, Марсилия – 31 май 1985, Париж) е известен френски алпинист, планински водач и писател. На негово име е наречена техниката на захват при катерене „гастон“.

Гастон Ребюфа
Gaston Rébuffat
френски алпинист и писател
Gardiole-Rébuffat-14.JPG
Роден
Починал
Погребан Шамони, Франция

Националност Флаг на Франция Франция
Алпинизъм
Изкачвания изкачил пръв шестте големи северни стени на Алпите; ключова роля в първото изкачване на осемхилядник (Анапурна – 1950)
Литература
Известни творби „Звезди и бури“

Уебсайт www.rebuffat.com
Гастон Ребюфа в Общомедия

БиографияРедактиране

Ребюфа започва да катери по крайбрежните скали около Марсилия (Ле Каланк) на 14-годишна възраст. Шестнайсетгодишен се записва във Френския алпийски клуб. Всяко лято катери в Алпите и мечтае за тях през останалата част от годината, затова решава да свърже живота си с планините[1]. През 1940 г. се записва в организацията „Младеж и планина“, където се сприятелява с Лионел Тере (Lionel Terray), друг бъдещ голям алпинист. Премества се в Шамони и на 21-годишна възраст получава свидетелство за високопланински водач, макар че минималната изискуема възраст е 23 години. Работи като инструктор в „Младеж и планина“, във Военното високопланинско училище и в Националната школа по ски и алпинизъм. През 1945 г. е приет в престижното сдружение на водачите от Шамони (Compagnie des guides de Chamonix)[2] и е едва третият „чужденец“ в него след Роже Фризон-Рош и Едуар Френдо (по традиция би трябвало да е роден в долината на Шамони, за да бъде приет). Предприема безброй изкачвания, през лятото работи като планински водач, а през зимата (не е толкова добър скиор, че да работи като ски-инструктор) се опитва да пише. През 1946 г. излиза първата му книга „Чиракът планинар“.

Получава световна известност през 1950 г., когато е ключов участник във френската експедиция до Анапурна, Хималаите, осъществила първото изкачване на осемхилядник. Ребюфа е първият алпинист, изкачил всичките шест големи северни стени на АлпитеАйгер, Гранд Жорас, Матерхорн, Пиц Бадиле, Пти Дрю и Чима Гранде ди Лаваредо.[3] Неговото кредо, че катеренето е акт на хармонично общуване с планината, а не битка с нея, е смятано за радикално по онова време, но е широко възприето впоследствие. Ребюфа прокарва над 40 нови катерачни тура в Алпите,[4] между които първо изкачване на Егюий дю Рок по източния ръб (1944 г.), първо изкачване по северната стена на Дан дю Рекен (на 22 юли 1945 г. с Ж. Куте) и на южната стена на Егюий дю Миди (на 13 юли 1956 г. с Mорис Баке).

Снимката на Ребюфа на алпийската скална игла Егюий дю рок е включена в Златните плочи на Вояджър.[5]

Удостоен е с ордена на Почетния легион (1984). Умира от рак през 1985 г.

КнигиРедактиране

Автор на много книги на алпийска тематика. Характерен с лиричния си стил на писане, Ребюфа споделя не само опасностите в алпинизма, но и екзалтацията от катеренето, красотата на природата, топлотата на приятелството, смислеността на живота.[2]

Най-известната му книга е „Звезди и бури“ (1954), която получава голямата литературна награда на планината за 1954 г. Издадена е на български през 1967 г. от издателство „Медицина и физкултура“, преиздадена през 2019 г. от „Вакон“.

Някои други книги: „От Монблан до Хималаите“ (1955), „Ле Каланк“ (с Габриел Олив) (1957), „Лед, сняг и скала“, „Между земята и небето“, Монблан – феерична градина“ (1962), „Матерхорн – образцов връх“ (1965) и още много други. Не успява обаче да напише своята версия за експедицията на Анапурна поради подписан договор, че само ръководителят ще има това право.

ФилмографияРедактиране

Ребюфа продуцира няколко филма, посветени на изкачванията му в Алпите. Филмът „Звезди и бури“ (1955) печели Голямата награда на IV международен филмовия фестивал на планинарския филм в Тренто, Италия. Филмът "Между небето и земята (1961) – Голямата награда на Х филмов фестивал в Тренто.

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gaston_Rébuffat“ и страницата „Gaston Rébuffat“ в Уикипедия на английски и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.