Гуидо д'Арецо

(пренасочване от Гвидо д'Арецо)

Гуидо Д’Арецо (на италиански: Guido of Arezzo) е италиански музиколог, сред най-големите музикални теоретици на Средновековието.

Гуидо д'Арецо
Guido of Arezzo
италиански музиколог
Статуя на Гуидо д'Арецо на площада в Арецо
Статуя на Гуидо д'Арецо на площада в Арецо
Роден
около 992 г.
Починал
1050 г. (58 г.)
Научна дейност
ОбластМузикология
Гуидо д'Арецо в Общомедия

Той е считан за основоположник на съвременната музикална западна нотация[1] (петолинието), с която заменя невмената нотация. Неговият труд „Micrologus“ е вторият по разпространение трактат по музика през Средновековието (след трактатите на Боеций).[2]

Биография редактиране

Роден в Италия, той получава образованието си в бенедиктинския манастир в Помпоза, близо до Ферара. Според скорошно проучване трактът „Micrologus“ е датиран от 1025 или 1026 година. Рождената му дата се предполага, че е около 991 или 992 година, тъй като Гуидо посочва в писмо, че е на тридесет и четири години, когато съставя своя труд.[2]

Докато е в манастира в Помпоза, д’Арецо забелязва трудността, която певците изпитват при запомнянето на Грегорианските песнопения. Тогава измисля метод, с помощта на който да накара певците да заучават нови песнопения за по-кратко време. Бързо става известен и в други части на Италия. Това обаче поражда завист сред другите монаси и около 1025 година той се премества в Арецо, за да обучава певците от катедралата в града.[2]

По време на пребиваването си в Арецо, Гуидо въвежда праобразеца на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото ѝ с буква. Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много по-точно посочват височината на тоновете. С течение на времето невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие придобиват днешната си овална форма. В теоретичната си дейност Гуидо винаги се ръководел от практическите нужди на музикантите. За най-лесно запомняне на мелодията той въвежда последователността от шест степени (хексакорд) и обозначава всяка една от тях със сричка. Сричките ut, re, mi, fa, sol, la, са взети от началните срички от първите шест стиха на химна за св. Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им.[2]

UT queant laxis
REsonare fibris
MIra gestorum
FAmuli tuorum
SOLve polluti
LAbii reatum
Sancte Ioannes

По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си“ (то се получава от първата сричка в седмия стих Sancte Ioannes), а ut се заменя с по-благозвучното „до“.

„Micrologus“, написан в катедралата в Арецо и посветен на епископа Тедалд, съдържа новия метод на преподаване на Гуидо. Привлякъл вниманието на Папа Йоан XIX, Гуидо получава покана да замине за Рим и да покаже новата си нотация и педагогическия си метод. Най-вероятно това се случва през 1028 година. Климатът в Рим обаче не му понася и след известно колебание той се установява в един манастир близо до Арецо, където се смята, че остава до края на дните си.[2]

Вижте също редактиране

Използвана литература редактиране

  • Крачева, Лилия. Музиката през вековете – Творци и творби, 1 част. София, Марс, 2006. ISBN 954-90210-4-1.
  • Gorlinski, Gini. The 100 Most Influential Musicians of All Time. New York, Britannica Educational Publishing, 2010. ISBN 978-1-61530-056-3. с. 17 – 18.

Източници редактиране