Гдански споразумения

Гданските споразумения, наричани още Августовски споразумения (на полски: Porozumienia sierpniowe), са 4 споразумения, подписани през август 1980 г. от представители на ПОРП (водещата управляваща партия в ПНР) и стачните комитети, които залягат в основата на бъдещия профсъюз „Солидарност“.

Предистория

През 1980 година става ясно, че противно на твърденията на официалната пропаганда икономическата ситуация в страната след реформите на Едвард Герек се влошава, а външният дълг нараства. На 1 юли същата година правителството повишава цените на месото. Тази мярка провокира избухването на поредица от стачки в различни полски градове. Протестите от 1980 г. се отличават по своята тактика – вместо да организират улични демонстрации, които лесно биват разпръснати от властите, работниците окупират своите работни места и настояват за преговори с представители на управляващата партия. За координиране на действията се създава Мждузаводски стачен комитет и се търси подкрепа от страна на Комитета за защита на работниците (KOR). С експертни съвети се включват водещи фигури от политическата опозиция като журналиста Тадеуш Мазовецки и специалиста по средновековна история Бронислав Геремек. Водеща роля изиграва Гданската корабостроителница „Ленин“. На 17 август стачният комитет, воден от електротехника Лех Валенса, публикува двадесет и едно изисквания. На първо място в тях фигурира искането за признаване на независими профсъюзи, освобождаване на политическите затворници и отмяна на цензурата. Както отбелязва А. Чубински, стачните действия не само имат широк обхват, но придобиват и политически характер.

Съдържание

Първоначално властите отказват да преговарят със стачните комитети. На 21 август обаче в Гданск пристига нова правителствена делегация, начело с Мечислав Ягелски, която започва преговори със стачниците. На 30 август е подписано първото споразумение в Шчечин, а на 31 август в Гданск под текста му своите подписи поставят Ягелски и Валенса. В началото на септември споразумения са подписани и със стачните комитети в Силезия. Историците определят този преломен исторически момент като начало на шестнадесетмечната „ера на Солидарност“. Адам Замойски подчертава, че не става дума за обикновено споразумение, засягащо размера на заплатите и условията на турд. Според историка то представлява „цял пакет искания, постановяващи създаването на свободни и независими професионални съюзи, гарантиращи на гражданите свобода, достъп до средствата за масово осведомяване и обществени права“.

Пряк резултат от споразумението е учредяването на националния профсъюз „Солидарност“. Той е създаден на 17 септември със седалище в Гданск, а негов ръководител става Лех Валенса. Новата организация позволява изграждането на вътрешни демократични структури, които обединяват действията и интересите на различните протестиращи групи. Събитията от август и септември 1980 г. привличат вниманието на средствата за масова информация по цял свят и представляват ясно заявена алтернатива на монополната политическа власт, установена в целия Източен блок.