Геконови
Геконови (Gekkonidae) са семейство малки до средно големи гущери, срещащи се на места с топъл климат по целия свят. В България се среща един вид - балкански гекон (Cyrtopodion kotschyi).
| Геконови | ||||||||||||||||||||||
 Гекон токи (G. gecko) | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Gray, 1825 | ||||||||||||||||||||||
| Геконови в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Геконите са единствените гущери, които издават звуци при общуването помежду си. Повечето видове нямат клепачи, а прозрачна мембрана, покриваща окото. Някои имат способността да изстрелват дразнеща течност от края на опашките. Повечето гекони са от жълтокафяви до тъмносиви, макар че има и ярко оцветени. Някои видове могат да променят цвета си, за да се слеят с окръжаващата ги среда, или в зависимост от температурата. Няколко вида имат възможност за партеногенеза, което подобрява способността им да се разпространяват в нови откъснати области.
Повечето гекони имат специална структура на пръстите, която им позволява да се изкачват по вертикални повърхности и дори да се движат по таваните на помещения. Геконът обикновено спи през деня, а е активен нощем. Геконът си сменя кожата на всеки 2 до 4 седмици, като при наближаването на смяната цветът на кожата става леко замъглен.
Храната на гекона се състои основно от буболечки, като особено вкусни за тях са щурците.
Списък на родоветеРедактиране
Семейство Геконови включва 905 вида гекони, групирани в 52 рода:[1]
- Afroedura Loveridge, 1944
- Afrogecko Bauer, Good & Branch, 1997
- Agamura Blanford, 1874
- Ailuronyx Fitzinger, 1843
- Alsophylax Fitzinger, 1843
- Asiocolotes Golubev, 1984
- Blaesodactylus Boettger, 1893
- Bunopus Blanford, 1874 – Южноазиатски гекони
- Calodactylodes Strand, 1926
- Chondrodactylus Peters, 1870
- Christinus Wells & Wellington, 1984
- Cnemaspis Strauch, 1887
- Colopus Peters, 1869
- Crossobamon Boettger, 1888
- Cryptactites Bauer, Good & Branch, 1997
- Cyrtodactylus Gray, 1827
- Cyrtopodion Fitzinger, 1843
- Dixonius Bauer, Good & Branch, 1997
- Ebenavia Boettger, 1877
- Elasmodactylus Boulenger, 1895
- Geckoella Gray, 1867
- Geckolepis Grandidier, 1867
- Gehyra Gray, 1834
- Gekko Laurenti, 1768 – Гекони
- Goggia Bauer, Good & Branch, 1997
- Hemidactylus Gray, 1825 – Листопръсти гекони
- Hemiphyllodactylus Bleeker, 1860
- Heteronotia Wermuth, 1965
- Homopholis Boulenger, 1885
- Lepidodactylus Fitzinger, 1843
- Luperosaurus Gray, 1845
- Lygodactylus Gray, 1864
- Matoatoa Nussbaum, Raxworthy & Pronk, 1998
- Mediodactylus Szczerbak & Golubev, 1977
- Nactus Kluge, 1983
- Narudasia Methuen & Hewitt, 1914
- Pachydactylus Wiegmann, 1834
- Paragehyra Angel, 1929
- Paroedura Günther, 1879
- Perochirus Boulenger, 1885
- Phelsuma Gray, 1825 – Дневни гекони
- Pseudoceramodactylus Haas, 1957
- Pseudogekko Taylor, 1922
- Ptenopus Gray, 1866
- Ptychozoon Kuhl & van Hasselt, 1822
- Rhacodactylus Fitzinger, 1843 – Новокаледонски гекони
- Rhinogecko de Witte 1973
- Rhoptropella Hewitt, 1937
- Rhoptropus Peters, 1869
- Stenodactylus Fitzinger, 1826
- Tropiocolotes Peters, 1880
- Urocotyledon Kluge, 1983
- Uroplatus Dumeril, 1806 – Листоопашати гекони
ИзточнициРедактиране
- ↑ The Reptile Database: Gekkonidae
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Gecko в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |