Уикипедия

Генадий Велешки

Генадий Велешки и Дебърски е висш български духовник, дебърски и велешки митрополит, борец за самостоятелна българска църква.

Генадий Велешки
български духовник
Роден
1800 г.
Починал
12 май 1876 г. (76 г.)
Генадий Велешки в Общомедия

Биография редактиране

 
Опелото на Генадий Велешки

Роден е със светското име Георги Димитров в село Подкожани, разположено в планината Мокра, недалеко от Поградец, тогава в Османската империя, днес в Албания, и вероятно е от албански произход. Татко му Димитър Мокрянин става учител в охридското училище, а Генадий става свещеник. След като жена му почива, се замонашва и постъпва в един гръцки манастир в Метеора, Тесалия, където пребивава няколко години.[1] Като свещеник е познат под името поп Георги Арнаутинот. Заема длъжността игумен на Калищкия манастир. Постепенно се издига в църковната йерархия и става архимандрит, протосингел на битолския владика.

Става протосингел на Дебърската епархия, а по-късно на Деркоската. В 1857 година е ръкоположен за титулярен мирски епископ (Μυραίων, Μυρέων) при Деркоската митрополия.[2]

На 6 ноември 1858 година е избран за митрополит на Драчката епархия. Без обаче да замине за Драч, след смъртта на митрополит Неофит Мъгленски, на 10 ноември 1858 година е избран за митрополит на Дебърска епархия, където замества станалия мъгленски митрополит Мелетий.[3][4][5] На 7 март 1859 година тръгва за епархията си.[6] Споменат е в едно послание до него от патриарх Йоаким II Константинополски от 20 ноември 1860 година, по повод негово пътуване в чужди епархии, например в Пелагонийската, без за това да иска позволение от тамошните архиереи. На Генадий е наредено да престане с тези отсъствия, да изгради в своята епархия представителен владишки двор и да се грижи за своето паство.[7]

В 1864 година е избран за член на Светия синод и на 31 май пристига в столицата.[8]

Епископ Генадий се включва активно в борбата за самостоятелна българска църква. В 1860 година той се присъединява към българските владици, които на великденската служба отхвърлят името на гръцкия патриарх. В Дебър развива активна дейност за въвеждане на българския език в храмовете. Подава оставка на 9 май 1867 година.

През юли 1869 година, като македонски българин, Патриаршията го изпраща във Велес да поеме митрополитската катедра. Първоначално велешани отказват да го признаят за свой архипастир, понеже е „назначен от гръцкия патриарх, на чиято църковна власт те отпреди няколко месеца бяха престанали да се подчиняват“. Генадий се отказва от Патриаршията и се присъединява към независимата българска църковна йерархия, която скоро трябвало да се узакони.[9] След обнародването на фермана за създаването на Българската екзархия от 1870 година по препоръка на временното екзархийско ръководство, Генадий е избран за временен духовен глава на Велешка епархия. Липсват му обаче достатъчно енергия и авторитет пред гражданските власти, а със сребролюбието си дразни населението. Конфликтите между него и общината зачестяват и той е принуден да подаде оставка в средата на 1872 година.[10] Оттегля се в Битоля, където остава до края на живота си, изпълнявайки различни църковни треби и служейки в различни храмове. Изпада в материално затруднение, но за заслугите си е подпомаган финансово от екзархийската каса.[11]

Умира на 12 май 1876 година, потресен от вестта за жестокото потушаване на Априлското въстание. На погребението му се стичат много българи от града и съседните села. Погребан е до олтара на черквата „Света Богородица“ в Битоля.[12]

Едни от наследниците му носят фамилното име Генадиеви, а други – Попгеоргиеви. Синът на Генадий Велешки Иван Генадиев (Хармосин) също участва активно в българската църковна и просветна борба през Възраждането. Внуци на митрополит Генадий са известният български политик Никола Генадиев, просветният и революционен деец Павел Генадиев и журналистът и преводач Харитон Генадиев.

Митрополит Генадий оставя речи, написани с гръцки букви на български език.[13][14][15]

Родословно дърво редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Мокрянин
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Генадий Велешки
(1800 — 1876)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Василикия
Генадиева
 
Иван Генадиев
(ок. 1830 — 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Райчо Генадиев
(1859 — ?)
 
Харитон Генадиев
(1861 — 1914)
 
Михаил Генадиев
(1863 — 1945)
 
Никола Генадиев
(1868 — 1923)
 
Павел Генадиев
(1873 — 1959)
 
Екатерина Венедикова
 
Йордан Венедиков
(1892 — 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Фео Мустакова
(1909 — 2011)
 
Асен Генадиев
(1909 — 1987)
 
Василка Генадиева
(1905 — 1973)
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. ↑ Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр. 42
  2. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 152. Посетен на 29 юли 2014.
  3. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 158. Посетен на 29 юли 2014.
  4. ↑ Αλεξούδης, Άνθιμος. Σύντομος ιστορική περιγραφή της Ιεράς Μητροπόλεως Βελεγραδών και της υπό την πνευματικήν αυτής δικαιοδοσίαν υπαγομένης χώρας / Νύν πρώτον συνταχθείσα και ιδίοις αναλώμασιν εκδοθείσα υπό του Μητροπολίτου Βελεγραδών Ανθίμου Δ. Αλεξούδη. Εν Κερκύρα, Τυπογραφείον "Η Ιονία" Αδελφών Κάων, 1868. σ. 149. Посетен на 28 септември 2014.
  5. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 160. Посетен на 4 септември 2014.
  6. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 163. Посетен на 4 септември 2014.
  7. ↑ Сава, Епископ Шумадијски. Српски јерарси од деветог до двадесетог века. Евро Београд, Унирекс Подгорица, Каленић Крагујевац, 1996. с. 112. Посетен на 3 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-11 в Wayback Machine.
  8. ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. σ. 233. Посетен на 7 септември 2014.
  9. ↑ Петров, Петър, Христо Темелски. Църква и църковен живот в Македония, Македонски научен институт, София, 2003, стр. 86.
  10. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 125 - 126.
  11. ↑ Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 170.
  12. ↑ Венедиков, Иван. Познайте ги по делата им. София, 1993, стр.43-44.
  13. ↑ Енциклопедия „България“, том 2, Българска академия на науките, София, 1981, стр. 35.
  14. ↑ Симеон Радев. „Ранни Спомени“, Български писател, София, 1969, стр. 143; 313-316.
  15. ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 135.
Кирил → мирски епископ
(5 април 1857 – 6 ноември 1858) 		→ Йеремия
Йоаникий → драчки митрополит
(6 ноември 1858 – 10 ноември 1858) 		→ Авксентий
Мелетий → дебърски митрополит
(10 ноември 1858 – 9 май 1867) 		→ Антим
Антим → велешки митрополит
(юни 1869 – 1872) 		→ Дамаскин
(на Българската екзархия)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Генадий_Велешки&oldid=11957457“.