Генерал Тодоров (село)
Тази статия е за селото в Петричко, България. За селото в Щипско, Република Македония вижте Припечани.
Генера̀л То̀доров (до 1984 г. – Припѐчене наричано и Припечено[2]) е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
| Генерал Тодоров | |
|---|---|
 Общ изглед от село Генерал Тодоров |
|
  Генерал Тодоров  Генерал Тодоров |
|
| Общи данни | |
| Население |
605 души[1] (15 юни 2020 г.) 73,1 души/km² |
| Землище | 9134 km² |
| Надм. височина | 96 m |
| Пощ. код | 2873 |
| Тел. код | 074207 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 58390 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
|
Община – кмет |
Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Генерал Тодоров Добри Мавриков (ГЕРБ) |
| Генерал Тодоров в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Село Генерал Тодоров се намира в Петричко-Санданска котловина. Западно на 500 метра от него тече река Струма, а на около един километър в същата посока се намира местността Кожух. Село Генерал Тодоров е важна железопътна гара по линията Кулата - София.
ИсторияРедактиране
В землището на селото се намира средновековната скална църква „Свети Пантелеймон“, която в античността е била светилище на Асклепий. Вероятно тук през средновековието е имало значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от много разрушени и няколко оцелели скални килии. Според народни предания, с района на селото е свързан най-ранният период от отшелничеството на Свети Иван Рилски.[3]
През 1519 година Припечене е оризарско село, султански хас в Кюстендилски санджак с приход от 10 400 акчета. Населявано е от 6 мюсюлмански и 39 християнски домакинства.[4]
През XIX век Припечене е малко селище със смесено население, числящо се към Мелнишката кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Препечина (Prépétchina) е посочено като село с 29 домакинства и 30 жители мюсюлмани и 60 българи.[5]
Георги Стрезов към 1891 пише за селото:
| „ | Препечен, село край левия бряг на Струма между Ливуново и Марикостово, последно село от Мелничката каза. 45 къщи българе и 10 турци.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 198 души, от които 114 българи-християни и 80 турци.[7]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Припечене (Pripetchen) се състои от 48 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия, а 20 къщи са опожарени.[10]
На 28 октомври 1984 година селото е преименувано на името на генерала от пехотата Георги Тодоров. На следващата година то има 837 жители.[11]
ИкономикаРедактиране
В началото на декември 2010 година е открит Соларен парк „Припечене“ с мощност 0,8 мегавата и площ 18,6 декара.[12]
Културни и природни забележителностиРедактиране
В землището на Генерал Тодоров в живописна местност се намира споменатата средновековна скална църква „Свети Пантелеймон“. Близо до селото се намира местността Рупите, известна с минералните си извори и храма на Ванга. Над местността се намира възвишението Кожух, остатък от отдавна угаснал вулкан.
Редовни събитияРедактиране
Празникът на селото е на 18 януари, а съборът – в края на месец юли.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Генерал Тодоров
Атанас Танчев, основател и треньор на ФК „Локомотив“, бивш републикански шампион по борба.- Георги Костов – Кехаята, мелнишки войвода от ВМОРО[13]
- Иван Вангелов Попов, балкански шампион по табла.
- Стоян Милев (р. 25 юли 1948), български писател
- Починали в Генерал Тодоров
- Динчо Вретенаров (? – 1924), български революционер
- Щерьо Влахов (1884 – 1924), български революционер
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Ангел Джонев, Македония в железопътната политика на България (1878–1918 г.)
- ↑ Цветков, Борис. "Селищната мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието, IX – XVIII век", София, 2002, стр. 82-83.
- ↑ Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, таблица 9.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 190.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 872.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 298.
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров, Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 71.
- ↑ Соларният парк „Припечене“ открит, Economy News.bg, 03.12.2010
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52.