Генотип наричаме съвкупността от наследствените заложби на даден индивид, записани в неговата ДНК.[1] Според това доколко детайлно описваме ДНК на даден организъм, се изменя и нашето описание на генотипа. Обикновено, когато говорим за генотип, имаме предвид алелите (вариантите) на определен ген или малка група гени на индивида.

Взаимодействието на генотипа на даден индивид с външните фактори определя неговия фенотип, т.е. съвкупността от видимите му характерни белези.

УнаследимостРедактиране

Фенотипни черти, които включват повече гениРедактиране

 
Таблица, покавзаща пресичанията на гените при дадени 2 гена. Резултатът е 9 уникални генотипа, но 4 уникални фенотипа.

Някои фенотипи не следват същите шаблони, които са определени от генетиката на Георг Мендел. Свързването на множество гени увеличава броя на възможните генотипи за даден фенотипен белег. С примерите в класическата генетика на Мендел всеки фенотипен белег има един ген с две възможни унаследими алели и 3 възможни комбинации на тези алели. Ако всеки един ген има два алела, биха се получили девет различни генотипа. Например ген, обозначен с A за доминантния алел и a за рецесивния алел, и друг ген, който означаваме с B и b съответно. Възможните генотипи за този вид характеристика са: AABB, AaBB, aaBB, AABb, AaBb, aaBb, aaBB, aaBb и aabb.

Виж ощеРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. David Clark, Molecular Biology, 1st Edition. 2005