Геноцидът (на гръцки: γενο – „род“, „племе“ и на латински: caedo – „убивам“) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством:

  • убийство на членовете на тази група;
  • тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата;
  • насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане;
  • причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група;
  • насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

В историята на човечеството могат да се намерят немалко случаи на геноцид, като се започне от древните времена, премине се през средните векове (Османската империя) и се стигне до наши дни. Той е характерно явление при изтребителните войни и опустошителните нашествия, при завоевателните походи, вътрешните етнически и верски (религиозни) сблъсъци, при периода на колонизацията и образуването на колониалните империи на европейските и азиатски държави, при ожесточените борби за преразпределение на света, по време на двете световни войни и последвалите колониалните войни след края на Втората световна война (1939-1945). След промените в България в края на XX век, започва да се говори и за културен геноцид. Такъв може да бъде провеждан, както явно – посредством явни държавни актове, така и прикрито – чрез косвена икономическа, информационна и друга политика.

История на термина редактиране

Самият термин „геноцид“ за първи път е въведен в употреба през 1944 г. от полския юрист Рафаел Лемкин,[1] а международен правен статус получава едва след края на Втората световна война, на 9 декември 1948 г. с „Конвенция за преследване и наказване на престъплението геноцид“, определяща го като тежко престъпление срещу човечеството.

Признаване и отговорност редактиране

Геноцидът е признат за международно престъпление. Според някои тълкувания отговорността за извършен геноцид се приписва не на държавата, а на властта. Самото признание за извършен геноцид на международно равнище често е проблематично. В много случаи властта, която инкриминира акта на геноцид, не желае да го признае; обратното се случва в редки случаи, и то когато извършването на геноцида се признава от вече новите приемници на властта. В нередки случаи геноцидът се признава само от някои трети държави. По българското законодателство Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години за геноцид, но в българското право, не е известна осъдителна присъда по тези текстове.

Примери за геноцид през 20 век редактиране

Геноциди през 20 век са извършени в редица държави като Османската империя: арменския геноцид, гръцкия геноцид, асирийския геноцид в периода (1915 – 1920). В СССР за геноцид се определя Гладомора в Украйна в периода 1932-33 г. В Третия райх: изтреблението на евреите (Холокост) и циганите в периода (1935 – 1945), а също така и избиването на мирно население в окупираните европейски страни по време на Втората световна война (най-много жертви има в европейската част на СССР и другите източноевропейски народи). През втората половина на 20 век един от най-чудовищните актове на геноцид е избиването на три милиона камбоджанци от режима на Червените кхмери и вожда им Пол Пот в периода 1974-79 в Камбоджа. Нахлуването на Индонезия в Източен Тимор на 7 декември 1975 г., по данни на ООН са избити около 200 000 души. Едни от последните примери за геноцид са от африканската държава Руанда, в резултат на който представителите на племето хуту избиват над 800 хил. членове на племето тутси.

Използвана информация редактиране

Външни препратки редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. WHAT IS GENOCIDE? Какво е геноцид, статия от сайта на щатския Музей на Холокоста