География на Ирак

Ирак е държава в Западна Азия, в Близкия Изток, заемаща голяма част от Месопотамия. На югоизток граничи с Кувейт (дължина на границата 254 km), на юг и югозапад със Саудитска Арабия 895 km, на запад с Йордания 147 km, на северозапад със Сирия 603 km, на север с Турция 331 km и на изток с Иран 1515 km. Обща дължина на сухоземните граници 3745 km. На югоизток има 73 km брегова ивица с Персийския залив на Арабско море. В тези си граници Ирак заема площ от 437 072 km². От север на юг се простира на 980 km, а от запад на изток на 630 km. Население на 1.1.2020 г. 37 056 000 души. Столица град Багдад.[1]

География на Ирак
Iraq 2004 CIA map.jpg
Континент Азия
Регион Западна Азия
Близък Изток
Площ
 • Общо 437 072 km2
Брегова линия Персийски залив 73 km
Граници 254 km – Кувейт
895 km – Саудитска Арабия
147 km – Йордания
603 km – Сирия
331 km – Турция
1515 km – Иран
Най-висока точка Хаджи Ибрахим 3598 m
Най-дълга река Ефрат 2800* km
Тигър 1850* km
Голям Заб 473* km
Малък Заб 456* km
Дияла 231* km
Шат ал-Араб 195* km
Най-голямо езеро Тартар 2710 km²
Ел Милх 1500 km²
Ел Хамар 600-1350 km²
Ел Хабания 140 km²
Климат субтропичен, тропичен
Ирак в Общомедия
Физическа карта на Ирак

Територията на Ирак се простира между 29°03′ и 37°23′ с.ш. и между 38°48′ и 48°37′и.д. Крайните точки на страната са следните:

РелефРедактиране

Голяма част от територията на Ирак се заема от равнините на Горна и Долна Месопотамия. На север и североизток са разположени пленинските хребети на Арменската и Иранската планинска земя, където на границата с Иран, в планината Загрос се издига връх Хаджи Ибрахим 3598 m, най-високата точка на страната. На юг и югозапад в пределите на Ирак навлиза северната периферия на Сирийско-Арабското плато с височина до 940 m (връх Унайза). Горна Месопотамия, или Джезире е равно, леко хълмисто плато с височина 300-400 m, с ниския 1460 m хребет Синджар. Долна Месопотамия представлява алувиална низина с височина до 100 m.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаемиРедактиране

Ирак е разположен в областта на съчленяването на Средиземноморския геосинклинален пояс и арабската част на Африканската платформа, Месопотамското краево огъване и външната миогеосинклинална зона на планината Загрос. Главната структура на платформената част е антеклизата Рутба, в ядрото на която на повърхността излизат триасови пъстроцветни континентални наслаги, а дълбочината на залягането на докамбрийския фундамент в сводовата част на антеклизата е 2-3 km. Месопотамското краево огъване е изпълнено с теригенни, карбонатни и хидрохимически седименти с олигоцено-антропогенова възраст. Дълбочината на залягането на фундамента достига до 12 km. Зоната на Загрос се характеризира със сложен нагънат строеж и развието на тесни, с дължина до 300 km, асиметрични гънки, изградени предимно от кредно-палеогенови флишеви и карбонатни формации.[1]

Основните полезни изкопаеми на Ирак са нефт и газ. Повечето от находищата (Киркук, Ер Румайла, Ез Зубайр, Айн Зала) са свързани с Месопотамското краево огъване. Достоверните и вероятните запаси от нефт се изчисляват на 4,3 млрд. т, а на природен газ – над 500 млрд. m³. Открити са богати находища на фосфорити (Рутба), със запаси над 300 млн. т, и сяра (в района на Мосул), като запасите се оценяват на 300 млн. т.[1]

КлиматРедактиране

Климатът в северните части на Ирак е средиземноморски, от континентален тип с горещо, сухо лято и топла, относително дъждовна зима. Средната юлска температура в Мосул е 34°С, а средната януарска 7°С. През зимата в планините на север и североизток се задържа снежна покривка и температура пада до -18°С. В Южен Ирак климатът е тропичен. В Басра средната януарска температура е 11°С, а средната автустовска 34°С, но често дневните температури достигат и до 50°С. Количеството на годишните валежи в планинските райони е до 500 mm (частично падат във вид на сняг), а на югоизток са едва 60-100 mm.[1]

ВодиРедактиране

Най-голямо стопанско значение за Ирак имат реките Ефрат 2800* km и Тигър 1850* km, пресичащи страната от северозапад на югоизток. Техните води, както и левите притоци на Тигър – реките Голям Заб 473* km, Малък Заб 456* km и Дияла 231* km се използват за напояване. Река Ефрат на територията на Ирак не получава никакви по-значителни притоци. При град Ел Курна Тигър е Ефрат се сливат и образуват река Шат ал-Араб дълга 195* km, вливаща се в Персийския залив. Пълноводието на иракските реки е през пролетта, когато причиняват наводнения, а през лятото и есента силно намаляват оттока си. В Долна Месопотамия има многочислени крайречни езера – Тартар 2710 km², Ел Милх 1500 km², Ел Хамар 600-1350 km², Ел Хабания 140 km² и др. За пустинните райони на страната са характерни сухите долини вади (уади).[1]

Почви, растителност, животински святРедактиране

По долините на Тигър и неговите притоци, Ефрат и Шат ал-Араб са разпространени тесни ивици от алувиални почви, които са плодородни, нуждаещи се от изкуствено напояване, понякога заблатени или засолени. В останалите територии са развити кестеняви и сивоземни степни и полупустинни почви. За северните и североизточните райони са характерни планинско-ливадните почви.[1]

Голяма част от територията на Ирак е заета от степи, преминаващи на югозапад в полупустини и пустини. По склоновете на планините има малки участъци с бодливи храсти и тук-таме дървета, а междупланинските котловини са земеделски усвоени. По бреговете на реките виреят топола, ива, тамарикс. За южните части е характерна финиковата палма, основните насаждения от която са съсредоточени в долината на Шат ал-Араб и в района по долното течение на река Дияла. По долините на Тигър и Ефрат са развити културни ландшафти.[1]

В равнинните райони се срещат газела, диво магаре, ивичеста хиена, чакал, леопард, множество гризачи, влечуги (в т.ч. отровната усойница) и вредни насекоми (саранча, фаланга, скорпион). По бреговете на реките гнездят водоплаващи птици: чапла, фламинго, пеликан.[1]

ИзточнициРедактиране