География на Никарагуа
Никарагуа е най-голямата по площ държава в Централна Америка, разположена между Тихия океан на югозапад и Карибско море на изток. Площта ѝ възлиза на 130 375 km², а населението към 1 януари 2019 г. – 96 486 000 души. Столица е град Манагуа. На северозапад и север Никарагуа граничи с Хондурас (дължина на границата 705 km), а на юг – с Коста Рика (360 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 1065 km. На югозапад Никарагуа се мие от водите на Тихия океан с дължина на бреговата ивица 405 km, като тук брега е разнообразен – нисък, хълмист, а на места стръмен и скалист, абразионен. На изток бреговете на страната се мият от водите на Карибско море и дължина на бреговата линия 670 km. Тук бреговете са праволинейни, ниски, силно заблатени и с множество лагуни. На Никарагуа принадлежат няколко острова в Карибско море: архипелазите Мискито, Маис и др.[1]
| География на Никорагуа | |
 | |
| Континент | Северна Америка |
|---|---|
| Регион | Централна Америка |
| Площ | 96-то място |
| • Общо | 130 375 km2 |
| • Земя | 92,86% |
| • Вода | 714% |
| Брегова линия | 1075 km – общо 405 km – Тихи океан 670 km – Карибско море km |
| Граници | 1065 km – общо 705 km – Хондурас 360 km – Коста Рика |
| Най-висока точка | 2438 m вр. Киламбе |
| Най-дълга река | Коко (560* km), Рио Гранде (465 km), Сан Хуан (192* km) |
| Най-голямо езеро | Никарагуа (8624 km²), Манагуа (1024 km²) |
| Климат | тропичен, пасатен, субекваториален |
| Никорагуа в Общомедия | |
Крайни точки:
- крайна северна точка – , десен бряг на река Коко, на границата с Хондурас
- крайна южна точка – , ляв бряг на река Сан Хуан, на границата с Коста Рика.
- крайна западна точка – , нос Касигуина, затварящ от юг залива Фонсека, на брега на тихия океан.
- крайна източна точка – континентална , нос Грасиас Адиос, при устието на река Коко, на брега на Карибско море; островна , малко островче, от островите мискито в Карибско море.[1][2]
Релеф, геоложки строеж, полезни изкопаеми редактиране
В източната част на Никарагуа се простира алувиалната низина на Москитовия бряг с ширина до 130 km. Северните и централните части са заети от планини, силно разчленени от дълбоки речни долини. Тук в масива Кордилера Изабела се издига връх Киламбе 2438 m, най-високата точка на страната. На запад и юг лежи дълбока тектонска падина, в която са разположени големите езера Никарагуа (8624 km²) и Манагуа (1024 km²). Падината е обградена от вулканични масиви, в които има угаснали и действащи вулкани – Косигуина (846 m), Ел Виехо (1780 m), Момотомбо (1258 m), Ометепе (1556 m). Падината е активна сеизмична зона с последно катастрофално земетресение през 1972 г. В Никарагуа се разработват находища на злато, сребро и мед.[1]
Климат, води, растителност, животински свят редактиране
На североизток от тектонската падина климатът е тропичен, пасатен, постоянно влажен, със средни месечни температури 25 – 28°С и годишно количество на валежите от 2000 – 4000 до 6500 mm/m². Тук наветрените склонове са покрити с вечнозелени (в по-високите части смесени – дъбово-борови) гори с множество ценни дървесни видове. На подветрените югозападни склонове климатът е субекваториален, сезонно влажен с годишна сума на валежите 1000 – 1500 mm/m² и те са покрити листопадни (през сухия сезон) гори и храсти. Горите заемат над 50% от територията на Никарагуа. Над 90% от територията ѝ принадлежи към водосборния басейн на Карибско море и тук протичат най-големите реки на страната: Коко (560* km, по границата с Хондурас), Улана, Вава, Принсаполка, Рио Гранде (465 km), Куринуас, Ескондидо, Пунта Горда, Индио, Сан Хуан (192* km, по границата с Коста Рика). В Никарагуа обитават широконоси маймуни, тапири, пекари, мравояди и др. и множество гризачи, прилепи, птици, влечуги.[1]