География на Норвегия
Кралство Норвегия е държава, разположена в Северна Европа, заемаща западната и северна част от Скандинавския полуостров. Площта ѝ е 385 186 km² (от които 19 520 km² води). Общата дължината на границите ѝ е 2542 km, от които с Швеция (1619 km) на изток, с Финландия (727 km) и с Русия (196 km) на североизток. Бреговете ѝ се мият от водите на Северно море на юг, Норвежко море на запад и северозапад и Баренцево море на североизток. [1][2][3] През 2012 г. страната заема 68-о място в света по площ. [4] 40% от територията на страната се намира северно от Северния полярен кръг. В пределите на страната се включват и арктичните територии на архипелага Свалбард, островите Ян Майен и Мечи остров, както и много на брой малки острови. Освен това остров Буве в южната част на Атлантическия океан и претенции за над 2 млн. кв.km. от Антарктида – Земя кралица Мод [3] и остров Петър I в южната част на Тихия океан.[5]
| География на Норвегия | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Регион | Северна Европа |
| Площ | |
| • Общо | 385 186 km2 |
| Брегова линия | 25 148 km |
| Граници | 1619 km – Швеция 727 km – Финландия 196 km – Русия |
| Най-висока точка | Галхьопинген 2469 m |
| Най-дълга река | Глома 619 km, Логен 359 km, Танаелва 348* km, Отра 247 km, Алтаелва 240 km, Намсен 229 km, Ниделва 222 km |
| Най-голямо езеро | Мьоса (365 km²) Рьосватнет (219 km²) Фемунден (204 km²) Рансфиорд (139 km²) Тюрифиорд (139 km²) Сносаватнет (122 km²) Туншьоен (100 km²) |
| Климат | умерен, океански, субарктичен |
| Норвегия в Общомедия | |
Географско положение, граници, големина, брегова линия редактиране
Норвегия е държава в Северна Европа, на Скандинавския полуостров. Тя е предимно планинска страна, като почти 2/3 от нейната територия лежи на височина над 500 m н.в. Низините заемат тясна (40 – 50 km) приморски ивица (т.нар. странфлат) и малки участъци в южните и източните райони. Цялото крайбрежие на Норвегия е изрязано от фиорди, голяма част от които са със стръмни, високи и скалисти брегове – Согнефиорд, Хардангерфиорд и др. Плоски брегове има на места по крайбрежието на Тронхаймсфиорд и Ослофиорд. В близост до бреговете на страната са разположени голямо количество крупни острови Лофотенски, Вестеролен, Сеня, Магерьоя, Сьорьо и многочислени малки острови и шхери.[6]
Територията на Норвегия, се простира между 58°00′ и 71°08′ с.ш. (архипелага Свалбард до 80°45′ с.ш.) и между 4°51′ и 31°04′ и.д. (остров Ян Майен до 9°05′ з.д.) Крайните точки на страната са следните:
- крайна северна точка – континентална (), нос Норкюн на Баренцево море; островна (), малък остров в архипелага Свалбард.
- крайна южна точка – континентална (), нос Линеснес, на брега на протока Скагерак; островна (), остров Писен в протока Скагерак
- крайна западна точка – континентална (), на брега на Северно море; островна (), западен бряг на остров Ян Майен.
- крайна източна точка – континентална (), на брега на Баренцево море; островна (), източен бряг на остров Вардьо в Баренцево море.[3]
Релеф редактиране
Голяма част от територията на Норвегия е заета от Скандинавските планини, представляващи обширна планинска земя, по-висока и широка на юг (връх Галхьопинген 2469 m, най-високата точка на страната) и тясна, силно раздробена на север. В южните части на Скандинавските планини господстват литоложките еднотипни плата – пенеплени, т.нар. Фелди: Ютунхаймен, Доврефел, Юстедалсбре, Телемарк и др., на места увенчани с гребени и групи заострени върхове – нунатаки. Повсеместно се срещат ниски хълмове от типа на „овчи чела“ и обграждащите ги понижения, частично заети от блата и езера. На север е разположено ниското (300 – 500 m) хълмисто плато Финмаркен с отделни върхове до 1139 m (връх Чуокараса). Рязък контраст с фелдите представляват стръмните и долбоко разчленени склонове (особено западните) на Скандинавските планини, във формирането на които голяма роля е изиграл тектонския натиск. Източните склонове са разчленени от долините на големи реки (долините Естердал, Гудбрансдал, Нумедал и др.[6]
Геоложки строеж, полезни изкопаеми редактиране
Територията на Норвегия се състои от два тектонски региона. Югоизточната част на страната принадлежи към Балтийския щит и е изградена от архайски и долнопротерозойски формации, а голям участък от северозападната част се отнася към каледонската нагъната област, образувана от горнопротерозойски формации, камбрийски, ордовишки и силурски вулканогенни и седиментни пластове. За тази област са характерни обилните магматични образувания, сложната нагънатост и дебелата тектонска покривка, всички те наклонени към Балтийския щит. На Лофотенските острови има юрски и кредни морски пясъчно-глинести наслаги с каменовъглени слоеве. Скандинавските нагънати планини са се образували през девона. След това са били заравнени, но през неогена и антропогена отново са започнали бавно да се издигат, като издиганията са се съпровождали с разломи в земната кора. През антропогена територията на Норвегия повсеместно е била покрита с ледници. По-важните полезни изкопаеми в Норвегия са желязни (магнетити и титаномагнетити), никелови, медни, молибденови, кобалтови и сребърни руди. В шелфа на Северно море се разработват големи находища на нефт и газ.[6]
Климат редактиране
Климатът е умерен океански по брега, под влиянието на северноатлантическото течение, по-студен във вътрешността на страната с повече валежи и по-студени лета. [1] В крайния север климатът е субарктичен. Средните януарски температури са от 2 °С в южните райони до -2, -4 °С на север; средни юлски – съответно от 15 до 10 °С. През лятото чести явления са обилните валежи и силните ветрове. Годишната сума на валежите е 1000 – 2000 mm с максимум през есента и зимата. В междупланинските котловини по източните склонове на Скандинавските планини се засилва континенталността на климата (средна януарска течпература -9 °С, средна юлска 17 °С). Във фелдите климатът е суров (средна януарска температура -10 °С, -12 °С, средна юлска 6 – 10 °С). По западните склонове на планините годишната сума на валежите достига 2000 – 3000 mm, а в източните райони и във Финмаркен – 300 – 800 mm. По високите плата са запазени покривни ледници (Юстедалсбре, Фолгефони и др.) с обща площ около 5 хил. km² (най-големия ледников район в континентална Европа).[6]
| Осло | Берген | Тронхайм | Будьо | Тромсьо | Вадьо | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| годишно | 5,7 | 7,7 | 4,7 | 4,5 | 2,5 | 1,3 |
| януари | -4,3 | 1,5 | -3,3 | -2,2 | -4,4 | -5,1 |
| февруари | -4,0 | 1,6 | -2,7 | -2,0 | -4,2 | -5,4 |
| март | -0,2 | 3,3 | -0,1 | -0,6 | -2,7 | -3,6 |
| април | 4,5 | 5,9 | 3,0 | 2,5 | 0,3 | -1,1 |
| май | 10,8 | 10,5 | 8,7 | 7,2 | 4,8 | 2,5 |
| юни | 15,2 | 13,5 | 12,0 | 10,4 | 9,1 | 6,2 |
| юли | 16,4 | 14,5 | 13,2 | 12,5 | 11,8 | 9,2 |
| август | 15,2 | 14,4 | 12,7 | 12,3 | 10,8 | 9,1 |
| септември | 10,8 | 11,5 | 9,0 | 9,0 | 6,7 | 6,6 |
| октомври | 6,3 | 8,7 | 5,6 | 5,3 | 2,7 | 2,4 |
| ноември | 0,7 | 4,7 | 0,3 | 1,2 | -1,1 | -1,3 |
| декември | -3,1 | 2,6 | -2,0 | -1,2 | -3,3 | -3,7 |
| Осло | Берген | Тронхайм | Будьо | Тромсьо | Вадьо | |
|---|---|---|---|---|---|---|
| годишно | 763 | 2250 | 925 | 1020 | 1031 | 563 |
| януари | 49 | 190 | 78 | 86 | 95 | 55 |
| февруари | 36 | 152 | 61 | 64 | 87 | 41 |
| март | 47 | 170 | 61 | 68 | 72 | 34 |
| април | 41 | 114 | 51 | 52 | 64 | 33 |
| май | 53 | 106 | 49 | 46 | 48 | 30 |
| юни | 65 | 132 | 67 | 54 | 59 | 42 |
| юли | 81 | 148 | 85 | 92 | 77 | 49 |
| август | 89 | 190 | 80 | 88 | 82 | 55 |
| септември | 90 | 283 | 114 | 123 | 102 | 54 |
| октомври | 84 | 271 | 106 | 147 | 131 | 58 |
| ноември | 73 | 259 | 81 | 100 | 108 | 59 |
| декември | 55 | 235 | 92 | 100 | 106 | 53 |
Води редактиране
Реки редактиране
Речната мрежа на страната е гъста. Повечето реки са планиниски, с дълбоки и тесни долини, многочислени прагове и високи (до 600 m) водопади. Пълноводни са почти целогодишно. Подхранването им е снежно-дъждовно, на места – ледниково, с пълноводие през пролетта и началото на лятото. Те притежават големи хидроенергийни запаси, по които Норвегия се нарежда на 1-во място в Европа. Най-големите реки са: Глома 619 km, Логен 359 km, Танаелва 348* km, Отра 247 km, Алтаелва 240 km, Намсен 229 km, Ниделва 222 km.[6]
Езера редактиране
Езерата заемат 4% от територията на страната. Като резултат от движението на ледовете Согнефиорд е най-дълбокият фиорд в света, а Хорниндасватнет е най-дълбокото езеро в Европа. Болшинството от езерата са с ледниково-тектонски произход. Най-голямото езеро в страната е Мьоса (на норвежки: Mjøsa) с площ 365 km². Други по-големи са: Рьосватнет (219 km²), Фемунден (204 km²), Рансфиорд (139 km²), Тюрифиорд (139 km²), Сносаватнет (122 km²), Туншьоен (100 km²). Най-дългият фиорд е Согнефиорд – с дължина 205 km.[3]
Почви, растителност, животински свят редактиране
На територията на Норвегия ясно се изразени зоната на тундрата и зоната на горите. На север е развита тундра и лесотундра, където тревистата, мъхово-лишейниковата и храстовата растителност се съчетава с брезови и смърчови редки гори (основно по речните долини). Тук преобладават маломощните тундрови почви. На юг от 70° с.ш доминират иглолистните гори върху планински подзолисти почви. В планините на север те се изкачват до 300 – 500 m, а на юг – до 1100 m. Преобладават смърчовите и боровите гори и характерните за региона брези. Нагоре са развити планински пасища и тундра. На юг до височина 300 – 400 m се срещат отделни масиви от букови и дъбови гори върху кафяви горски почви. На запад значителни пространства са заети от тревисто-храстови формации (хедър, червена и черна боровинка), редуващи се с иглолистни гори.[6] Горите заемат 29% от площта на страната. По площ на горите страната заема 56-о място в света. [7] Обработваемата земя в Норвегия заема 3,3% от площта (10 068 km²), от които 8308 km² е напълно култивирана. Обработваемите гори са с площ 79 963 km² (26,2% от територията). [3]
Фауната на Норвегия е представена основно от горски животни – лисица, рис, росомаха, пор, хермелин, лос, северен елен, заек, белка, норвежки леминг. На юг обитават благороден елен, сърна, а по морските брегове гнездят много птици (чайки, патки, гъски, кайри, гаги) в известните птичи базари.[6]
Природни райони редактиране
В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Норвегия се поделя на 5 природни района:
- Платото Финмаркен – със суров арктичен климат, планинско-тундрови и лесотундрови ландшафти.
- Планински район Хелен, островите Лофотенски и Вестеролен – с алпийски форми на релефа, планински иглолистни и широколистни гори.
- Западно крайбрежие – силно разчленено от големи фиорди, с най-ярко изразен океански климат и преобладаваща тревиста растителност.
- Район на Високите фелди – с планинско-тундрова и тундрово-тревиста растителност, вечни снегове и ледници.
- Източни склонове на Скандинавските планини – с дълбоки речни дорини и господство на иглолистните гори.[6]
Галерия редактиране
- География на Норвегия
-
Мандал, най-южният град в Норвегия -
Планински пейзаж в Норвегия -
Лизефиорд -
Изглед от фиорда Лизефиорд
Външни препратки редактиране
Източници редактиране
- ↑ а б CIA – The World Factbook // Централно разузнавателно управление на САЩ. Архивиран от оригинала на 2020-05-06. Посетен на 18 февруари 2012. (на английски)
- ↑ Facts & Figures // Норвежко посолство в България. Архивиран от оригинала на 2012-05-26. Посетен на 10 март 2012. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж Minifacts about Norway 2011 // www.ssb.no/. Statistics Norway. Посетен на 10 март 2012 г.
- ↑ CIA – The World Factbook // Централно разузнавателно управление на САЩ. Архивиран от оригинала на 2012-02-01. Посетен на 10 март 2012. (на английски)
- ↑ ((ru)) Физикогеографска карта на Норвегия
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Норвегия (раздел Природа), т. 18, стр. 104 – 105
- ↑ Forest Area sq. km statistics – countries compared – Nation Master // NationMaster.com. Посетен на 10 март 2012. (на английски)