География на Салвадор
Салвадор е най-малката държава в континенталната част на Централна Америка, разположена покрай брега на Тихия океан. Площта ѝ възлиза на 20 742 km², а населението към 1 януари 2021 г. – 6 314 000 души. Столица е град Сан Салвадор. На запад и северозапад Салвадор граничи с Гватемала (дължина на границата 203 km), а на север и изток – с Хондурас (341 km). Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. речни) е 544 km. На юг Салвадор се мие от водите на Тихия океан с дължина на бреговата ивица 341 km. От границата с Гватемала до устието на река Лерма брегът е почти праволинеен, без удобни естествени пристанища. След това на изток става нисък, заблатен, с множество лагуни. В най-източната му част дълбоко навътре в сушата се вдава залива Фонсека, като на Салвадор принадлежи неговата западна част.[1]
| География на Салвадор | |
 | |
| Континент | Северна Америка |
|---|---|
| Регион | Централна Америка |
| Площ | 148-мо място |
| • Общо | 20 742 km2 |
| • Земя | 98,5% |
| • Вода | 1,5% |
| Брегова линия | 341 km – Тихи океан km |
| Граници | 544 km – общо 203 km – Гватемала 341 km – Хондурас |
| Най-висока точка | 2381 m – вулк. Санта Ана |
| Най-дълга река | Лемпа (422* km), Пас (134* km), Гаоскоран (130* km) |
| Най-голямо езеро | Гюиха (45 km²) |
| Климат | тропичен, пасатен |
| Салвадор в Общомедия | |
Крайни точки:
- крайна северна точка – , граница с Гватемала.
- крайна южна точка – , бряг на Тихия океан.
- крайна западна точка – , бряг на Тихия океан, на границата с Гватемала.
- крайна източна точка – , десен бряг на река Гаоскоран, на границата с Хондурас.
Релеф, геоложки строеж редактиране
По-голямата част от Салвадор се заема от вулканична планинска земя с височина 600 – 700 m, с верига от угаснали на север и действащи (Санта Ана 2381 m – най-високата точка на Салвадор, Сан Висенте 2181 m, Сан Мигел 2129 m, Исалко 1885 m и др.) вулкани. Често явление в страната са силните, а често и катастрофалните земетресения. В крайната северна част на страната, зад широка надлъжна тектонска падина, по която тече река Лерма се издига южния край на кристалинното плато на Хондурас с височина до 1859 m. На юг, покрай брега на Тихия океан се простира ивица от алувиална низина с ширина 10 – 30 km. На запад, на места тя е пресечена от лавови потоци, които в някои участъци достигат до брега на океана, а на изток от устието на река Лерма е изпъстрена с лагуни.[1]
Климат, води редактиране
Климатът на Салвадор е тропичен, пасатен. Средните месечни температури в столицата Сан Салвадор са 22 – 24°С, а в низините с 2 – 3°С по-високи. Годишната сума на валежите е от 1500 – 1800 mm/m² (на север до 2500 mm/m²), до 600 – 700 mm/m² в тектонската падина на река Лерма. В страната има множество къси, бурни и маловодни през сухия сезон реки и вулканични езера. Най-големите реки са: Лемпа (422* km), Пас (134* km, по границата с Гватемала), Гаоскоран (130* km, по границата с Хондурас), а най-голямото езеро е Гюиха (45 km²). [1]
Почви, растителност, животински свят редактиране
В страната преобладават планинските кафеникаво-червени фералитизирани и плодородните вулканични почви. Естествената растителност, представена предимно от тропически гори и храсти, с опадващи през сухия сезон листа е почти унищожена. В най-високите части на планините са се съхранили смесени дъбово-борови гори. Във фауната, наред с тапирите, броненосците, широконосите маймуни, кръвосмучещите прилепи и други представители на неотропичната зоогеографска област, са характерни и североамерикански животни – зайци, земеровки, полевки, двуутробни плъхове. има множество видове птици, влечуги и насекоми.[1]