География на населението

География на населението е обществено-географска наука, която изучава териториалното разпределение на населението, неговите структурни характеристики, естествено и механично движение, връзките му със стопанството и географската среда. През втората половина на 20 век се обособява като самостоятелен клон на географията. Важно място, което заема география на населението в обществената (социално-икономическата) география, се определя от тясната връзка на населението с производството. Човекът се явява едновременно производител и потребител на материални блага и духовни ценности.[1]

Източници редактиране

  1. Михайлов, Валентин. География на населението и селищата–Кратък терминологичен речник. Медия–груп, 2006. ISBN 954-91771-1-4.

Външни препратки редактиране