Географски региони на Турция

Региони на Турция (на турски: Türkiye bölgeleri), утвърдени на първия географски събор през 1941 г. в Анкара. В този контекст, регионите имат чисто статистическа функция и затова не представляват административни единици. В списъка е представен всеки регион със съставляващите го вилаети. Границите на вилаетите не съвпадат с границите на географските региони, а самите вилаети приспадат към този географски регион, от който имат най-голяма територия. На брой са общо седем. Четири от тях (Мраморноморски, Егейски, Черноморски и Средиземноморски регион) имат излаз на море, а останалите три (Централен, Източен и Югоизточен Анадол) нямат излаз на море. Икономиките на крайморските географски региони зависят главно от морския туризъм, който е ключов за турската икономика. Турското правителство иска другите три региона от континентален Анадол да не изостават икономически и това е причината за създаването на проект Югоизточен Анадол, който е започнат през 70-те години на XX век и обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.

Региони и техните характеристики

В Турция се намират общо 7 региона


Регион	Столица	Площ (km²)	Провинции	Население
Егейски регион	Измир	85,000	8	10.477.153
Черноморски регион	Самсун	143,537	18	7.696.132
Централен Анадол	Анкара	163,057	13	12.896.255
Източен Анадол	Ван	165,436	14	6.513.106
Мармара	Истанбул	67,000	11	24.899.126
Средиземноморски регион	Анталия	122,927	8	10.584.506
Югоизточен Анадол	Шанлъурфа	59,176	9	8.576.391

Мраморноморски регион

В региона има 11 провинции.

Чанаккале – пролив Дарданелите.
Истанбул – пролив Босфора.
Одрин – Европейска част, без излаз на море.
Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
Сакария – излаз на Черно море.
Белджик – без излаз на море.
Ялова – излаз на Мраморно море.
Бурса – излаз на Мраморно море.
Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

Черноморски регион

В региона има 18 провинции.

Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
Токат – Централна Турция, без излаз на море.
Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

Егейски регион

Егейският регион се разпростира от брега на Егейско море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:

Измир – излаз на море.
Айдън – излаз на море.
Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета.
Маниса
Денизли
Ушак
Кютахия
Афинкарахисар

Средиземноморски регион

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:

Анталия – излаз на Средиземно море.
Мерсин – излаз на Средиземно море.
Адана – излаз на Средиземно море.
Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия.
Бурдур
Ъспарта
Османие
Кахраманмараш

Регион Централен Анадол

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Най-ниските места са около Сакария и долината на река Къзълърмак около 700 м. В южната част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулканичен произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:

Анкара
Чанкъръ – североизточно от Анкара
Ескишехир – западно от Анкара
Кония – южно от Анкара
Аксарай – юго-източно от Анкара, част от Кападокия
Киршехир – юго-източно от Анкара
Кириккале – юго-източно от Анкара
Кайсери
Караман
Нигде
Невшехир (Кападокия е в провинцията)
Йозтаг
Сивас

Регион Източен Анадол

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции.

Регион Югоизточен Анадол

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции.

Източници

Външни препратки

www.referati.org Архив на оригинала от 2019-07-19 в Wayback Machine.
www.trt.net.tr
www.cor.europa.eu^{[неработеща препратка]}

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geographical regions of Turkey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.