Географски региони на Турция
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти. |
Вилаетите в Турция са групирани в географски региони (на турски: Coğrafi bölgeleri), утвърдени на първия географски събор през 1941 г. в Анкара. В този контекст, регионите имат чисто статистическа функция и затова не представляват административни единици. В списъка е представен всеки регион със съставляващите го вилаети. Границите на вилаетите не съвпадат с границите на географските региони, а самите вилаети приспадат към този географски регион, от който имат най-голяма територия. На брой са общо седем. Четири от тях (Мраморноморски, Егейски, Черноморски и Средиземноморски регион) имат излаз на море, а останалите три (Централен, Източен и Югоизточен Анадол) нямат излаз на море. Икономиките на крайморските географски региони зависят главно от морския туризъм, който е ключов за турската икономика. Турското правителство иска другите три региона от континентален Анадол да не изостават икономически и това е причината за създаването на проект Югоизточен Анадол, който е започнат през 70-те години на 20-и век и обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.

Мраморноморски регионРедактиране
В региона има 11 провинции.
- Чанаккале – пролив Дарданелите.
- Истанбул – пролив Босфора.
- Одрин – Европейска част, без излаз на море.
- Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
- Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
- Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
- Сакария – излаз на Черно море.
- Белджик – без излаз на море.
- Ялова – излаз на Мраморно море.
- Бурса – излаз на Мраморно море.
- Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.
Черноморски регионРедактиране
В региона има 18 провинции.
- Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
- Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
- Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
- Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
- Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
- Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
- Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
- Токат – Централна Турция, без излаз на море.
- Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
- Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
- Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
- Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
- Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
- Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
- Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
- Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
- Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
- Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.
Егейски регионРедактиране
Егейският регион се разпростира от брега на Егейско море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:
Средиземноморски регионРедактиране
Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:
Регион Централен АнадолРедактиране
Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Най-ниските места са около Сакария и долината на река Къзълърмак около 700 м. В южната част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулканичен произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:
Регион Източен АнадолРедактиране
Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс
В региона има 14 провинции.
Регион Югоизточен АнадолРедактиране
Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.
В региона има 9 провинции.
ИзточнициРедактиране
Външни препраткиРедактиране
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Geographical regions of Turkey“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |