Уикипедия

Географски региони на Турция

Уикимедия списък

Региони на Турция (на турски: Türkiye bölgeleri), утвърдени на първия географски събор през 1941 г. в Анкара. В този контекст, регионите имат чисто статистическа функция и затова не представляват административни единици. В списъка е представен всеки регион със съставляващите го вилаети. Границите на вилаетите не съвпадат с границите на географските региони, а самите вилаети приспадат към този географски регион, от който имат най-голяма територия. На брой са общо седем. Четири от тях (Мраморноморски, Егейски, Черноморски и Средиземноморски регион) имат излаз на море, а останалите три (Централен, Източен и Югоизточен Анадол) нямат излаз на море. Икономиките на крайморските географски региони зависят главно от морския туризъм, който е ключов за турската икономика. Турското правителство иска другите три региона от континентален Анадол да не изостават икономически и това е причината за създаването на проект Югоизточен Анадол, който е започнат през 70-те години на 20 век и обхваща развитието на водноелектрически централи, горско и селско стопанство, училища и болници, пътна инфраструктура и други.

Седемте официални географски региони са: Мраморноморски регион (тъмнозелено), Черноморски регион (светлозелено), Егейски регион (светлосиньо), Средиземноморски регион (тъмносиньо), Централен Анадол (кафяво), Източен Анадол (оранжево) и Югоизточен Анадол (жълто)

Региони и техните характеристикиРедактиране

Регион Столица Площ (km2) Провинции Население Локация
Егейски регион Измир 85,000 8 10.477.153  
Черноморски регион Самсун 143,537 18 7.696.132  
Централен Анадол Анкара 163,057 13 12.896.255  
Източен Анадол Ван 165,436 14 6.513.106  
Мармара Истанбул 67,000 11 24.899.126  
Средиземноморски регион Анталия 122,927 8 10.584.506  
Югоизточен Анадол Шанлъурфа 59,176 9 8.576.391  

Мраморноморски регионРедактиране

 

В региона има 11 провинции.

  1. Чанаккале – пролив Дарданелите.
  2. Истанбул – пролив Босфора.
  3. Одрин – Европейска част, без излаз на море.
  4. Родосто – Европейска част, излаз на Мраморно море.
  5. Лозенград – Европейска част, излаз на Черно море.
  6. Коджаели – излаз и Мраморно море и на Черно море.
  7. Сакария – излаз на Черно море.
  8. Белджик – без излаз на море.
  9. Ялова – излаз на Мраморно море.
  10. Бурса – излаз на Мраморно море.
  11. Балъкесир – излаз на Мраморно море и Егейско (Бяло) море.

Черноморски регионРедактиране

 

В региона има 18 провинции.

  1. Карабюк – Западна Турция, без излаз на море.
  2. Болу – Западна Турция, без излаз на Черно море.
  3. Дюздже – Западна Турция, излаз на Черно море.
  4. Зонгулдак – Западна Турция, излаз Черно море.
  5. Бартън – Западна Турция, излаз на Черно море.
  6. Чорум – Централна Турция, без излаз на море.
  7. Амасая – Централна Турция, без излаз на море.
  8. Токат – Централна Турция, без излаз на море.
  9. Кастамону – Централна Турция, излаз на Черно море.
  10. Синоп – Централна Турция, излаз на Черно море.
  11. Самсун – Централна Турция, излаз на Черно море.
  12. Орду – Централна Турция, излаз Черно море.
  13. Гюмюшхане – Източна Турция, без излаз на море.
  14. Байбурт – Източна Турция, без излаз на море.
  15. Гиресун – Източна Турция, излаз на Черно море.
  16. Трабзон – Източна Турция, излаз на Черно море.
  17. Ризе – Източна Турция, излаз на Черно море.
  18. Артвин – Източна Турция, излаз на Черно море, граничи с Армения.

Егейски регионРедактиране

 

Егейският регион се разпростира от брега на Егейско море до вътрешните части на Западен Анадол. Има значителни различия между крайбрежните територии и тези във вътрешността, както по отношение на географските характеристики, така и в икономически и социален аспект. Като цяло, планините в района са разположени перпендикулярно на морето, а равнините се простират от изток на запад. В региона има 8 провинции:

  1. Измир – излаз на море.
  2. Айдън – излаз на море.
  3. Мугла – излаз на Бяло и Средиземно морета.
  4. Маниса
  5. Денизли
  6. Ушак
  7. Кютахия
  8. Афинкарахисар

Средиземноморски регионРедактиране

 

Средиземноморският регион, намиращ се в Южна Турция по протежение на Средиземно море с ширина варираща от 120 – 180 км. Той е с полупланински и планински релеф. Основната линия на района се определя от планинските вериги Торос и Аманос. Тук са разположени и низините на Анталия и Чукурова, и богатите алувиални низини по делтите на реките Сейхан и Джейжан. Много малки, богати на алувиални почви низини по долините на реките Даламан и Ешен са Финикия, Серик, Манавгат, Алания и др. В региона има 8 провинции:

  1. Анталия – излаз на Средиземно море.
  2. Мерсин – излаз на Средиземно море.
  3. Адана – излаз на Средиземно море.
  4. Хатай (адм. ц. – Искендерун) – излаз на Средиземно море, граничи със Сирия.
  5. Бурдур
  6. Ъспарта
  7. Османие
  8. Кахраманмараш

Регион Централен АнадолРедактиране

 

Регионът Централ Анадол е разположен точно в средата на Турция и изглежда по-равнинен в сравнение с другите. Известна е като „житницата“ на страната. Голяма част от района е с надморска височина от 1000 м. Най-ниските места са около Сакария и долината на река Къзълърмак около 700 м. В южната част на района са разположени в посока североизток-югозапад планини с вулканичен произход – Хасанда, Караджада, Карадаа, Ерджиес и Мелендис. Платата се най-много в този район, а именно Хаймана, Джиханбейли, Обрук и Бозок. Областта около езерото Туз е най-големият затворен басейн. Тук са разположени и едни от най-широките низини – Коня – най-голямата в Турция, следавни от низината Аксарай и Горносакарската, а по-малки са Ескишехирската, Анкарската, Кайсерската и Девели. В региона има 13 провинции:

  1. Анкара
  2. Чанкъръ – североизточно от Анкара
  3. Ескишехир – западно от Анкара
  4. Кония – южно от Анкара
  5. Аксарай – юго-източно от Анкара, част от Кападокия
  6. Киршехир – юго-източно от Анкара
  7. Кириккале – юго-източно от Анкара
  8. Кайсери
  9. Караман
  10. Нигде
  11. Невшехир (Кападокия е в провинцията)
  12. Йозтаг
  13. Сивас

Регион Източен АнадолРедактиране

 

Регионът Източен Анадол е най-големият по територия и надморска височина в цяла Турция. Около 3/4 от него се намира на височина от 1500 до 2000 м. Тази част се състои, както от самостоятелни планини, така и от цели планински вериги, с големи плата и низини. В тази част има голям брой затихнали вулкани Аръ, Субхан, Немрут и Тендурек. Наред с високопланинския релеф, в района се простират няколко низини Ерзинджан, Терджан, Ерзурум, Ъдър – с най-ниската надморска височина 800 м, Елбистан, Малатя, Елазъ, Бингьол и Муш, а Юксекова и Башкале са низини с най-високата надморска височина над 2000 м. В този района е разположени разломна линия и е найземетръсната зона в Турция. По течението на река Ефрат и притоците £ са разположени ниски и високи плата като Узуняйла, Ерзурум-Карс

В региона има 14 провинции.

Регион Югоизточен АнадолРедактиране

 

Районът на Югоизточен Анадол е разделена на две части от вулканския конус на Караджадаа на Диджле на изток и Средното поречие на р. Ефрат на запад. На север е разположен делът на югоизточните Тороски планини. Районът е покрит от плата и низини, забележителни с еднообразността в пейзажа си. Низината на Кахраманмараш-Хатай и платото на Газиантеп.

В региона има 9 провинции.

ИзточнициРедактиране


Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Geographical regions of Turkey в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Географски_региони_на_Турция&oldid=11256573“.