Отваря главното меню

Геоинженерството представлява преднамерена и мащабна намеса с цел да се предотвратят или забавят промените в климатичната система.

Геоинжинерни схеми – научния дебатРедактиране

Предложените досега геоинжинерни схеми предлагат различни начини за охлаждане на планетата и намаляването на парниковия ефект и неговите последствия. Предложенията не са нови, и изследвания по темата се провеждат от 1950 г. насам.

Модификация на АлбедотоРедактиране

Най-познатите форми на геоинжинерство касаят технологични начини за промяна на планетарното албедо. Според предложенията, инжектирането на фини частици високо в атмосферата, които подобно на вулканския прах, засенчват планетата и я охладяват достатъчно за да неотрализират парниковия ефект причинене от антропогенните емисии.

Наторяване на ОкеанитеРедактиране

Други схеми касаят директно причинита на парниковия ефект: емисиите на парниковите газове, или намаляването на концентрацията им в атмосферата след като са вече освободени. Примери включват наторяване на океаните с железен разтвор. Логиката е, че значителни части от океана са богати на хранителни вещества, но не са продуктивни. Причина за това е, че открития океан е далеч от континентите и беден на микро-елементи (желязо), които са есенциални за фотосинтезата. При наторяване на океана с железен разтвор, предложението е, че фотосинтезата би била по-ефикасна и СО2 от атмосферата би се погълнал от фитопланктона на повърхността много по-бързо.

Идеята е най-добре формулирата през 1989 г. от Джон Мартин („Дайте ми един контейнер желязо, и ще ви пресъздадя Ледниковата Епоха“) и изследвания по потенциала и рисковете продължава (Lampitt et al., 2008).

Този механизъм е сериозно изучаван и предложен за ускоряване на ледниковите епохи в миналото – студен климат причинява сухи и прашни континенти, които чрез вятъра 'наторяват' океаните с прах богат на микро-елементи и ускоряват фотосинтезата и поглъщането на парниковия газ СО2, по този начин охлаждайки планетата дори повече.

Геоинженерни схеми – етикаРедактиране

Геоинженерството е спорна тема. Почти всички предложения носят със себе си риск и нежелани последстия, и нито един по само себе си не може да реши проблема с глобалното затопляне. Един от най-сериозните проблеми с геоинжинерството обаче, не е технически или научен. Икономисти и философи предупреждават, че прекалена вяра в технлогически решения на глобалното затопляне би инвестирала време и средства в лекуване на симптомите, а не причината на проблема: емисиите. Геоинженерството и последствията се изследват усилено, и мнозинството от учени са съгласни, че геоинжинерните схеми не са магическо решение, но имат потенциал да се използват като допълнителни средства за намаляване на парниковия ефект, след като са достатъчно изследвани.

Източници (ENG)Редактиране

Научни докладиРедактиране

(статии със свободен достъп са маркирани с ОА)

(ОА) Lampitt, Richard; et al. (2008). „Ocean fertilisation: a potential means of geoengineering?“. Phil. Trans. Roy. Soc. A 366: 3919 – 3945. doi:10.1098/rsta.2008.0139

Други източнициРедактиране

ENGРедактиране

Real Climate дебат – блог поддържан от климатични експерти от Университета в Чикаго

БГРедактиране

TED Презантация от Дейвид Кийт, експерт по Геоинженерство

По следите на праха 2008 – океанографска експедиция изследва ефекта от естественото 'наторяване' на океана с желязо