Георги Абаджиев (офицер)

български генерал
Disambig.svg Тази статия е за българския генерал. За българския и македонски писател вижте Георги Абаджиев (писател).

Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12 пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).

Георги Абаджиев
български генерал
Звание
Години на служба1877 – 1919
Командвания21-ви Средногорски полк
18 Етърски полк
2-ра бригада от 7 дивизия
1-ва бригада от 5 дивизия
12-a пехотна дивизия (I СВ)
Бургаски укрепен пункт
Битки/войниПърва световна война
Балканска война
Междусъюзническа война
НаградиВоенен орден „За храброст“
За гражданска заслуга
Железен кръст
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
22 юли 1859 година
Дата и място на смърт
21 февруари 1940 година (80 г.)

БиографияРедактиране

 
Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи Георги Абаджиев, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, пети Васил Кутинчев, седми Стилиян Ковачев, осми Добри Бояджиев, десети Никола Иванов. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.

Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.

През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7 опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април 1887 г. в майор.

На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на 21-ви пехотен средногорски полк. Последователно е командир на 18 пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II бригада от VII пехотна Рилска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7 пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12 пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт.[1]

На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.

СемействоРедактиране

Генерал-лейтенант Георги Абаджиев е женен и има 4 деца.

Военни званияРедактиране

НаградиРедактиране

ЧуждестранниРедактиране

  • Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901)
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска Империя (11 май 1917)[2]
  • Орден „Железен кръст“ II клас, Германия
  • Орден „Железен полумесец“, Османска империя
  • Орден „Сребърен лиакат“, Османска империя
  • „Кръст за военна заслуга“ 2 кл., Австро-Унгария

СъчиненияРедактиране

  • Действията на I бригада от 5 п. Дунавска дивизия във войните през 1912 – 1913, София 1925, 111 с.
  • Спомени от Освободителната война в 1877 – 1878, [София 1925], 35 с. (Приложение на списание "Подофицерски журнал, г. 1)
  • 12 пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915 – 1918 г.

БележкиРедактиране

  1. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 156
  2. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518

ИзточнициРедактиране