Георги Абаджиев (офицер)

български генерал
Тази статия е за българския генерал. За българския и македонски писател вижте Георги Абаджиев (писател).

Георги Киров Абаджиев е опълченец-поборник, български офицер, (генерал-лейтенант). Командир на 12 пехотна сборна дивизия и началник на Бургаския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).

Георги Абаджиев
български генерал
Звание
Години на служба1877 – 1919
Командвания21-ви Средногорски полк
18 Етърски полк
2-ра бригада от 7 дивизия
1-ва бригада от 5 дивизия
12-a пехотна дивизия (I СВ)
Бургаски укрепен пункт
Битки/войниПърва световна война
Балканска война
Междусъюзническа война
НаградиВоенен орден „За храброст“
За гражданска заслуга
Железен кръст
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Биография редактиране

 
Снимка на офицери от Първи випуск на Софийското военно училище, снимали се на среща по повод 50 години от производството им в офицерски чин. Първи ред от ляво надясно: първи Георги Абаджиев, втори Еньо Денчев, седми Илия Димитров, девети Христо Петрунов. Втори ред: Тодор Стоев, Пантелей Ценов, пети Васил Кутинчев, седми Стилиян Ковачев, осми Добри Бояджиев, десети Никола Иванов. Трети ред: първи Христо Паков, трети Никифор Никифоров, четвърти Бончо Балабанов, шести Кънчо Кънчев.

Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът Стефан Киров. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет Кирил Христов, техен племенник, останал от малък сирак.

През Руско-турската война (1877 – 1878) Георги Абаджиев е опълченец в 7 опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във Военното училище в София. Завършва в първия випуск през 1879 г. и е произведен в офицерско звание подпоручик. На 9 юли 1881 година е повишен в поручик и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI Старозагорска дружина. На 9 септември 1885 г. е повишен в звание капитан, на 17 април 1887 г. в майор.

На 2 август 1891 г. е повишен в звание подполковник, на 14 февруари 1900 г. е в полковник. Назначен за командир на 21-ви пехотен средногорски полк. Последователно е командир на 18 пехотен етърски полк (6 март 1890 – 15 ноември 1894) и на II бригада от VII пехотна Рилска дивизия.

Балкански войни (1912 – 1913) редактиране

По време на Балканската война (1912 – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1-ва бригада от 5 пехотна дунавска дивизия с която взема участие в Лозенградската операция (Селуолу, Гечкели) и Чаталджанската операция. На 14 септември 1913 е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията.

Първа световна война (1915 – 1918) редактиране

В навечерието на Първата световна война (1915 – 1918) се числи към щаба на 7 пехотна рилска дивизия, на 30 юли 1916 година е назначен за началник на 12 пехотна сборна дивизия, а на 15 юни 1917 – на Бургаския укрепен пункт.[1]

На 14 май 1937 година е повишен в звание генерал-лейтенант.

Генерал-лейтенант Георги Абаджиев умира на 21 февруари 1940 година в София.

Семейство редактиране

Генерал-лейтенант Георги Абаджиев е женен и има 4 деца.

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Чуждестранни редактиране

  • Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901)
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска Империя (11 май 1917)[2]
  • Орден „Железен кръст“ II клас, Германия
  • Орден „Железен полумесец“, Османска империя
  • Орден „Сребърен лиакат“, Османска империя
  • „Кръст за военна заслуга“ 2 кл., Австро-Унгария

Съчинения редактиране

  • Действията на I бригада от 5 п. Дунавска дивизия във войните през 1912 – 1913, София 1925, 111 с.
  • Спомени от Освободителната война в 1877 – 1878, [София 1925], 35 с. (Приложение на списание "Подофицерски журнал, г. 1)
  • 12 пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915 – 1918 г.

Бележки редактиране

  1. Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 156
  2. Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914 – 1918), София 2004, с. 518

Източници редактиране