Георги Аспарухов

български футболист
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за футболиста. За стадиона вижте Георги Аспарухов (стадион).

Георги Аспарухов Рангелов, известен още като Гунди, е български футболист, централен нападател, обявен за най-великия български футболист на XX век. Той е заслужил майстор на спорта и носител на сребърен „Народен орден на труда“ през 1965 г.

Георги Аспарухов
Georgi Asparuhov 1969.jpg
Гунди през 1969 г.
Лична информация
Прякор Гунди
Роден Георги Аспарухов Рангелов
4 май 1943 г.
София, Flag of Bulgaria.svg Царство България
Починал 30 юни 1971 г. (28 г.)
проход Витиня, България Народна република България
Ръст 186 cm
Пост централен нападател
Награди

Football.svg

Орден „Стара планина“
Юношески отбори
България Левски (София)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1959 – 1961
1961 – 1963
1963 – 1971
Общо:
България Левски (София)
България Ботев (Пловдив)
България Левски (София)
23
47
176
246
(7)
(25)
(118)
(150)
Национален отбор
1962 – 1970България България49(18)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Георги Аспарухов в Общомедия

Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест. В непосредствена близост е издигнат бюст-паметник на легендарния футболист.

БиографияРедактиране

Роден е на 4 май 1943 г. в софийския квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски“. Печели шампионската титла с юношите през 1960 и 1961 г.

През 1960 г., когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва на 28 септември срещу „Ботев“ в Пловдив (1:1). От есента на 1961 до есента на 1963 г. играе в „Ботев“, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 и вицешампион през 1963 г. След като се завръща в „Левски“, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА (1:0), a последният му гол е на 13 юни 1971 г. срещу „Етър“ във Велико Търново (1:1).

Играе в 247 мача (200 за „Левски“ и 47 за „Ботев“) за първенството, в които отбелязва 150 гола (125 за „Левски“ и 25 за „Ботев“). Има участие в 36 мача (28 за „Левски“ и 8 за „Ботев“) и вкарва 20 гола (16 за „Левски“ и 4 за „Ботев“) за Купата на България (тогава – „Купа на Съветската армия“). През сезона 1964/1965 вкарва 27 гола за „Левски“, с които става голмайстор на страната за сезона. През 1965 г. е избран за спортист и Футболист № 1 на България. Печели и купата за индивидуално спортсменство. През същата година е на осмо място в класацията за престижната награда на сп. „Франс футбол“ – Златната топка.
В историята влизат мачовете за Купата на европейските шампиони през сезона 1965/66, когато „Левски“ играе равностойно срещу един от най-силните отбори в света по това време „Бенфика“ (Лисабон) – с 2 шампионски и 2 вицешампионски европейски титли в турнира през последните 6 години и с португалската звезда Еузебио. Първия мач в Португалия българският шампион завършва наравно 2:2, а в реванша отстъпва с минималното 2:3 на тогавашния европейски вицешампион. Три от четирите гола за „Левски“ в двата мача вкарва Георги Аспарухов. Европа заговорва за нова футболна звезда, португалците искат да купят този нападател, но комунистическото правителство на България не разрешава това. Поканен е да играе в европейския шампион „Милан“, но по това време още няма практика български футболисти да играят в чуждестранни клубове и офертата е отказана. Лично известният треньор на „росонерите“ Нерио Роко е готов да му помогне да емигрира в Италия, ако приеме много изгодната оферта на „Милан“, но Георги Аспарухов демонстрира любов и преданост към родината и клуба си и отказва с думи, които остават в историята: [1]

„Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра!“

— Отговор на Георги Аспарухов към офертата на Милан през 1967 година.

Гунди има 18 мача (12 за „Левски“ – 6 за КЕШ и 6 за КНК и 6 мача за „Ботев“ в КНК) и 18 гола (12 за „Левски“ – 8 за КЕШ и 5 за КНК и 6 гола за „Ботев“ в КНК) в европейските клубни турнири. Четвъртфиналист за КНК през 1963 г. с „Ботев“ и през 1970 г. с „Левски“.

За националния отбор на България дебютира на 6 май 1962 г. срещу Австрия във Виена (0:2). Има 49 мача и 18 гола (18 мача и 11 гола са в квалификации за световни първенства). Той е един от малкото българи, отбелязали гол на Англия на Уембли (1:1). Другите са Димитър Миланов – Пижо и Георги Димитров - Червения през 1956 г.[2] Димитър Миланов и Георги Димитров вкарват на Олимпийския отбор на Великобритания. Голът на Гунди през 1968 г. се оценява като шедьовър и остава паметен в историята. Аспарухов поема топката в центъра на терена, със самостоятелен дрибъл преминава половината игрище, като преодолява трима английски национали и я вкарва във вратата.

Играе на три световни първенства: в Чили1962 (1 мач), Англия1966 (3 мача и 1 гол) и Мексико1970 (3 мача). В Чили той е най-младият играч (19 г.) в националния отбор на България в мача срещу Унгария (1:6). Четири години по-късно в Англия отново той отбелязва единствения гол за България срещу Унгария (1:3). Паметни остават и мачовете през 1962 с Португалия – 3:1; 1963 с Португалия – 1:0; 1965 с Белгия – 3:0 и 2:1 (решаващ трети мач, в който вкарва и двата гола и класира България за финалите в Англия); 1967 с Швеция – 3:0; 1967 с Португалия – 1:0 и през 1968 г. с Италия – 3:2. Последният му мач е на 11 юни 1970 г. срещу Мароко в Леон (1:1) – СП.

 
Стадионът на ПФК Левски (София) е кръстен в негова чест.

Георги Аспарухов загива в автомобилна катастрофа заедно със съотборника си Никола Котков на 30 юни 1971 г. край прохода Витиня в Стара планина.

На погребението на двамата футболисти присъстват към 150 хиляди души – повече, отколкото в организирани от режима подобни мероприятия – като това на Георги Димитров. Освен това то съвпада по време и напълно засенчва пропагандираното от властите символично погребение на двама загинали съветски космонавти. Масовото посещение на погребението на Аспарухов и Котков поражда опасения в правителството и довежда до отстраняването на присъствалия именно на него вътрешен министър Ангел Солаков.[3]

През 1999 г. е обявен посмъртно за Най-добър футболист на България за 20 век.

На 21 май 2014 година, с указ на Президента Росен Плевнелиев, Георги Аспарухов е награден посмъртно с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на спорта.[4]

Статистика по сезониРедактиране

Сезон Клуб Мачове Голове
1959/60 Левски 2 0
1960/61 Левски 14 3
1961/62 Левски 7 4
1961/62 Ботев (Пд) 14 5
1962/63 Ботев (Пд) 27 16
1963/64 Ботев (Пд) 6 4
1963/64 Левски 22 15
1964/65 Левски 29 27
1965/66 Левски 22 13
1966/67 Левски 11 7
1967/68 Левски 25 14
1968/69 Левски 27 22
1969/70 Левски 24 12
1970/71 Левски 16. 8

УспехиРедактиране

С БългарияРедактиране

С ЛевскиРедактиране

С Ботев ПловдивРедактиране

  • Вицешампион – 1962/63
  • Купа на България – 1 (1962)
  • Четвъртфинал на КНК – 1962/63
  • Голмайстор на КНК – 1962/63 (6 гола)

ДругиРедактиране

Вижте същоРедактиране

Повече информацияРедактиране

  • Тодоров, С., Стефанов, М., „Георги Аспарухов“, София, 1978
  • Тодоров, Г., „Майстори и голмайстори“, София, 1988
  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978

ИзточнициРедактиране

  1. Гунди Архив на оригинала от 2018-02-21 в Wayback Machine., сайт на ПФК Левски (София).
  2. „Медиите тиражират гаф – Миланов, а не Гунди е с първи гол на „Уембли“!“, архив на оригинала от 4 март 2008, https://web.archive.org/web/20080304144826/http://www.dnesplus.bg/Sport.aspx?f=104&d=209133, посетен 4 март 2008 
  3. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 167 – 168.
  4. Указ № 122 за награждаване посмъртно на Георги Аспарухов Рангелов с орден „Стара планина“ първа степен. // Държавен вестник, dv.parliament.bg. Република България, 30 май 2014. Посетен на 10 януари 2015.

Външни препраткиРедактиране

Награди
Предходна година
Никола Котков
Футболист №1 на България
1965
Следваща година
Александър Шаламанов
Предходна година
Боян Радев
Спортист №1 на България
1965
Следваща година
Продан Гарджев