Георги Константинов Бистрицки
Тази статия е за писателя от Костурско. За други значения на Георги Константинов вижте Георги Константинов. За други значения на Бистрицки вижте Бистрицки.
Георги Константинов, известен с псевдонима си Бистрицки,[1] е български писател, литературен деец и филолог от Македония.
| Георги Константинов Бистрицки | |
| български учен и писател | |
| Роден |
около 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
Биография редактиране
Роден е около 1875 година в Костур, тогава в Османската империя.[2] Псевдонимът му идва от името на костурската река Бистрица (Алиакмонас). В 1914 година е секретар на настоятелството на Костурското благотворително братство „Надежда“ в Ксанти. Автор е на труда „Българско Костурско“, издаден в 1919 година в Ксанти от Костурското братство. Бистрицки публикува и стихосбирките „Вопли и копнежи“ (Станимака, 1928), „Пѣсни на роба“ (Станимака, 1929), „Костурска епопея“ (Пловдив, 1941) и „Огънъ и пламъкъ“ (Пловдив, 1944). Работи като учител в българското училище в Костур.[3] Дълги години е сътрудник на „Илюстрация Илинден“. Бистрицки подготвя обемиста книга с граматика и речник „Български диалекти въ Костурско“ и „Материали за Илинденското възстание въ Костурска околия презъ 1903 г.“ по спомени на костурски въстаници от Смърдеш и Кономлади, които са бежанци в Станимака. От 1931 до 1943 година живее в Станимака, който се преименува на Асеновград, а в периода 1939 до 1940 година пребивава и в Пловдив. Според някои източници е автор на „Правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ“ (София, 1939).[4]
Външни препратки редактиране
- Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919.
- "Костурска Епопея I-част", Пловдив, 1940 година
- „Населението на Костурска околия преди и сега“, Пловдив, 1940 година
- „Носовките в Костурските български говори и бегло некои други старинни форми“, Пловдив, 1940 година
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
- ↑ Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο) // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
- ↑ Списък на екзархийските учители в Църковно-историческия и архивен институт (ф. 1, оп. 1, а. е. 18а, 1909/10, л. 26; 1910/11, л. 2; 1911/12, л. 10)
- ↑ Панчева, Иванка. Български книги, Т. 8. Ч. 1. 1997, стр. 325.