Уикипедия

Георги Въндев

български революционер

Георги Въндев Гьошев (изписване до 1945 година: Георги Въндевъ), наричан Вардарския герой, е войвода на Вътрешната македонска революционна организация, ръководител на Струмишкия революционен окръг.[1]

Георги Въндев
български революционер
Роден
Георги Въндев Гьошев
Починал
16 април 1942 г. (52 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
БащаВъндо Гьошев
Подпис
Георги Въндев в Общомедия

Биография редактиране

Георги Въндев е роден на 7 април 1890 година в мъгленското Лесково, тогава в Османската империя. Негов баща е войводата Въндо Гьошев, който по-късно го взима в четата си.[2] Завършва прогимназия в град Гумендже. На 16-годишна възраст Георги е заклет член на ВМОРО, след това става четник на Щерьо Юнана, а впоследствие се присъединява към четата на баща си.[3]

С четата на баща си при село Крива на 9 октомври 1912 година през Балканската война разбива турски аскер, а на 19 октомври подпомага гръцката армия и освобождава Енидже Вардар.[4] На 15 декември Въндо Гьошев и синът му са арестувани и осъдени на смърт. Затворени са в Еди куле, откъдето Георги успява да избяга, а войводата Въндо е отровен през 1917 година.

 
Гробът на Тодор Александров, отпред в средата Никола Георгиев (1), Георги Въндев (2) и Илия Тошев (3).

В периода 1915 – 1918 година Георги Въндев участва като доброволец в Първата световна война. Зачислен е към 1 македонски полк на 11 македонска дивизия. Воюва при Криволак, Дойран и по долината на река Струма. До есента на 1918 година е в отряда на войводата Тане Николов. През 1918 година в Моравската военно-инспекционна област Въндев, заедно с други негови съратници войводи на ВМОРО, предприемат решителни действия за пресичане саботажната дейност на водените от Коста Пекянец и Коста Войнович сръбски чети. За смелостта си е награден с три ордена „За храброст“.

 
Четата на струмишките войводи Георги Въндев (на първия ред в средата) и Милан Постоларски. Източник: ДА „Архиви“

След края на войната Георги Въндев активно се включва във възстановяването на ВМРО и е определен за околийски войвода на Струмишка околия. Продължава да навлиза с нелегални чети в реокупираната от Сърбия Вардарска Македония. На 15 декември 1921 година край Белотино с осем души чета води сражение с няколкостотин сръбски войници и полицаи. Себеотрицанието на малката чета на ВМРО дава добро отражение на духа на местните българи. Секретар на четата на Въндев е Сашо Попов от Струга.[5] На 14 февруари 1923 година минава границата и в центъра на Струмица, ранява ренегата Иван Пальошев, а неговият помощник Халил Пехливанов е убит.[6]

Участва в наказателната акция на ВМРО срещу федералистите в така наречената Неврокопска акция на ВМРО през октомври 1922 година, като помощник на войводата Алеко Василев. През юли 1924 година на Струмишкия окръжен конгрес е избран за член на окръжния комитет.[7]

 
Четата на Георги Въндев, който е с три ордена „За храброст“
 
Заповед на ЦК на ВМОРО за назначаване на Георги Въндев и Никола Василев за членове на Струмишкото окръжно управително тяло

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година Въндев застава на страната на Иван Михайлов.

Заедно с четите на Ефтим Чифлишки и Дончо Христов провеждат наказателна акция през февруари 1925 година в Малешевско и Радовишко срещу сръбската власт, в отговор на нейни изстъпления срещу местното население.[8] На Шестия конгрес на ВМРО през февруари 1925 година е определен за окръжен войвода на Струмишки революционен окръг. През октомври 1925 година, по време на така наречения Петрички инцидент, Георги Въндев с помощта на Борис Бунев организира защитата в Петрич срещу нахлулата на българска територия гръцка армия. Впоследствие благодарните граждани го приветстват с почести и го награждават със златен часовник.

През 1927 година Въндев се установява при семейството си в Петрич. През 1928 година е делегат на Седмия конгрес на ВМРО. След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Георги Въндев е интерниран в Бургас, Карлово и София. На 5 ноември 1935 година внушителна група петрички граждани се обръщат с молба до околийския управител в града да се застъпи пред министъра на вътрешните работи за освобождаването и връщането му при семейството.[9] Завръща се в Петрич през 1936 година. Занимава се с книжарска дейност и земеделие.[10] На 4 октомври 1940 година се обръща до министъра на войната с молба да бъде произведен в първия офицерски чин на армията и причислен към офицерите от запаса.[11]

Умира на 16 април 1942 година в Петрич.[12]

Георги Въндев има четири деца: Свобода, Димитър, Надежда и Вънде.

Друга литература редактиране

  • Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 41-42, 48-56.
  • Националноосвободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Т. ІІІ, София, 1997, с. 343 и сл.;
  • Йонов, М. Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни, 1912-1913 г., София, 1998, с. 78-79, 238-239;
  • Йонов, М. Ролята на ВМРО за ликвидиране на гръцкото въоръжено нахлуване в Петричко през октомври 1925 г., вестник „Македония“, бр. 38, 20 октомври 1999;
  • Въндева, Надежда. 100 години ВМОРО, Историческа справка, 20 ноември 1993;
  • Баща и син войводи, вестник „Македония“, бр. 45, 15 ноември 1994, с. 9.;
  • Папалезов, Ст., Кръвта вода не става, С., 1983, с. 133.
  • Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. Благоевград, 2017, 170 стр.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 175.
  2. ↑ Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001. // Архивиран от оригинала на 2008-09-30. Посетен на 2008-11-20.
  3. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 276.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 133.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 149-150.
  6. ↑ Македонски научен институт[неработеща препратка]
  7. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 80.
  8. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 — 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 168-171.
  9. ↑ Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2017, стр. 112-114.
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 81-82.
  11. ↑ Въндева, Надежда. Баща и син – войводи в Македония. РИК „Ирин-Пирин“, Благоевград, 2017, стр. 128-132.
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 28.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Въндев&oldid=12175585“.