Георги Георгиев – Гец

български актьор
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

Георги Иванов Георгиев – Гец (1926 − 1996) е български драматичен театрален и киноактьор.

Георги Георгиев – Гец
български актьор
Роден
Георги Иванов Георгиев
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учил вНационална академия за театрално и филмово изкуство
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1951 – 1995
Награди„Златна роза“ (1969, 1976 и 1986)[1]
Политика
ПартияБКП
Депутат
VI НС   VII НС   VIII НС   [2][3][4]
Семейство
СъпругаЦѐна Георгиева
Децапроф. Иван Георгиев – Гец (1958 − 2015) – кинорежисьор, сценарист, актьор, преподавател в НБУ
Данаил Георгиев (Danail Getz) – композитор и музикант
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е на 4 октомври 1926 г. в село Разпоповци, днес квартал на град Елена.[5] За първи път кандидатства за студент в ДВТУ през 1947 г. Приет е за такъв след третия си опит. Завършва актьорско майсторство при проф. Филип Филипов в ДВТУ в София (1949 − 1953).[5] Има театрална специализация при известния съветски актьор и педагог народния артист на СССР Михаил Николаевич Кедров от Московския художествен академичен театър (МХАТ) „Максим Горки“ (1955 − 1956).[5] Бил е строителен работник и сътрудник на вестници. През периода 19531991 г. играе в Народния театър в София.

Член на управителния съвет на СБФД.

Член на БКП от 1966 г. Народен представител в VII народно събрание (1976 − 1981).[5]

Създава ярко очертани образи от българската класическа и съвременна драматургия. Филми – „А бяхме млади“, „Осмият“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Баща“ и др. Една от най-добрите му и известни роли в киното е ролята на Йордан в „Селянинът с колелото“. За нея той получава награди на Варненския и Московския кинофестивал. След като се пенсионира, продължава да играе с пътуващи театри.

Прякора „Гец“ придобива от колегата си Димитър Бочев, тъй като в родния му край (с. Войнягово, Карловско) така наричали мъжете с името Георги.

Получава инсулт по време на представление на пиесата „Ню Йорк, хотел „Плаза“ в гр. Стара Загора на 9 април 1996 г. Закаран е в местната болница. Състоянието му се влошава, изпада в кома. След 3 дни го оперират в София, но се оказва твърде късно. Гец умира на 2 септември 1996 г., без да дойде в съзнание.

На Георги Георгиев – Гец е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Награди и отличия

редактиране

Театрални роли

редактиране
Народен театър „Иван Вазов“, гр. София[7]
Други театри

Телевизионен театър

редактиране

Радиотеатър

редактиране

Филмография

редактиране
Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1993 Кръговрат (тв) Иван Шанов
1990 Под игото
(тв сериал)
9 България/Унгария чорбаджи Марко
1989 Баща бащата
1989 Право на избор Атанас Атанасов
1988 Вечери в Антимовския хан
(тв сериал)
2 Калмука
1987 Един ден аванс (тв) полковник Янев, ръководител на криминалния отдел на МВР
1986 Те надделяха бай Драган
1986 Васко да Гама от село Рупча
(тв сериал)
6 капитанът на кораба
1986 Денят на владетелите 2 Дилон
1984 Мечтание съм аз... (тв) скулпторът Кирил Побратимов
1984 Стената Георги Чичов
1984 Откога те чакам бившия директор на текстилния завод
1983 Равновесие сценаристът Георги
1982 Николо Паганини
(Никколо Паганини)
(тв сериал)
4 СССР/България Франтишек
1982 Спирка „Берлин“ 2 Франц Дитрих
1982 Най-тежкият грях Симеонов-Ведрин
1981 Пришествие
1981 Милост за живите бай Стефан
1980 Уони Иван Гяуров-Уони
1979 Трите смъртни гряха Куздо Каракозов
1979 Сами сред вълци
(тв сериал)
5 началникът на полицията Никола Гешев
(в 5 серии: I, II, III, IV, V)
1978 Пътят към София
(тв сериал)
5 България/СССР д-р Климент Будинов
1976 Матриархат Милор
1976 Допълнение към Закона за защита на държавата човекът с цигарата
1977 Войници на свободата 2 (кино)
4 (тв)
СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия Христо Михайлов, член на Софийския областен комитет на партията
(в 1 серия: II)
1974 Селянинът с колелото Йордан
1974 Последният ерген полковникът
1973 Зарево над Драва майор Боян Василев
1972 Игрек 17 капитан Руднев
1973 Последна проверка
(тв сериал)
12 Марин, партиен функционер
1973 Черни криле (тв) бай Игнат
1972 Пикник (тв) възрастен селянин
1972 Татул Георги Ганчовски
1971 Четиримата от вагона (тв) капитан Драганов
1970 Няма нищо по-хубаво от лошото време Емил Боев/Морис Хофман/Ролан
1970 Цитаделата отговори майор Петър Хариев
1969 Тръгни на път Ради Радулов
1969 Осмият осмият
1969, 1971 На всеки километър
(тв сериал)
26 Войводата (в: Шлеповете (I с.), Осем без десет (VI с.), Магарешката пътека (VII с.), Циганката (VIII с.), Рицарският кръст (XII с.) и Първият ден (XIII с.), 1969)
1968 Прокурорът прокурора Миладин Войнов
1968 Небето на Велека Мартин
1967 С пагоните на дявола
(тв сериал)
5 Пешо, мустакатият (като Георги Георгиев в 1 серия: Беглецът (I с.))
1967 Привързаният балон селянин
1967 С дъх на бадеми Михаил Никодимов
1967 Най-дългата нощ мълчаливия (нелегалния)
1966 Между двамата Халата, бащата на Пламен
1966 Мъже
1965 Грамофон и маслини за моите приятели (тв) Стефан, началникът на милицията
1964 Непримиримите Атанас
1964 Черната река Добри
1962 Златният зъб капитан Продан Липовски – Златният зъб
1961 Стръмната пътека Иван Дивия
1961 Нощта срещу 13-и генералът
1961 А бяхме млади Младен
1960 Първи урок брата на Пешо
1958 Законът на морето Петър
1957 Животът си тече тихо... Петко
1956 Точка първа Славчо
1955 Неспокоен път Казака
(като Георги Георгиев)
1952 Наша земя Димо
(като Георги Ив. Георгиев)
1952 Под игото селянин
(в масовите сцени; не е посочен в надписите на филма)
1951 Утро над родината шлосера
  • „Творчески портрет на Георги Георгиев-Гец“ (1969), режисьор Иван Рачев

Източници

редактиране
  1. Енциклопедия България, том 7, София: Издателство на БАН, 1997, с. 663.
  2. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 86.
  3. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 135.
  4. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 135.
  5. а б в г д е ж Енциклопедия България, т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 84.
  6. Енциклопедия България, т.2, София: Издателство на БАН, 1981, с. 673.
  7. Гърчев, Иван, Снежанка Гълъбова, Никола Вандов, Антония Каракостова. Народен театър „Иван Вазов“: летопис януари 1904 – юли 2004. София: Издателство „Валентин Траянов“, 2004 Архив на оригинала от 2017-11-07 в Wayback Machine., с. 406 – 605.

Литература

редактиране
  • Найденова, Вера. Георги Георгиев-Гец: Критически очерк. София: Наука и изкуство, 1983.
  • Пенчев, Георги (съставител и редактор). Книга за Гец: Сборник. София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2003. ISBN 954-07-1803-1

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за