Георги Дамянов (зограф)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Дамянов.
Георги (Гьорче) Дамянов Рензов е български строител и зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.[1]
| Георги Дамянов | |
|---|---|
| български зограф | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
около 1784 г.
|
| Починал |
около 1880 г.
|
| Подпис |
.svg){kind=small} |
| Георги Дамянов в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Роден е около 1784 година в дебърското мияшко село Тресонче и принадлежи към големия зографски род Рензовци.[1][2] Баща му Дамян Янкулов и дядо му Янкул Силянов също са зографи и строители.[3] Работи заедно с братята си Никола, Андрей и Коста, като е трудно да се посочи индивидуалната работа на отделните братя.[1] След смъртта на баща им Георги поема ръководството и работи заедно с братята си, развивайки значителна дейност. Четиримата братя са едновременно иконописци, резбари и строители. С времето всеки от тях се специализира в някой от тези занаяти. Докъм края на 1825 година братята живеят в Папрадище, от където пътуват по работа до различни краища, стигайки до Солун, Босна и Херцеговина. Работят със синовете си Яков и Янко Георгиеви, Даме и Иван Андрееви и Петър и Атанас Николови.[1]
Едно от най-известните дела на Георги Дамянов е църквата „Свети Пантелеймон“ от 1840 година във Велес.[4] Негови са и иконостасните икони на Света Богородица, Христос, Свети Никола и Свети Илия в църквата, както и апостолските икони. Всички те се отличават с добър колорит.[5]
Георги Дамянов е автор на ерминия от 1832 година, чийто ръкопис от 264 листа се пази в Университетската библиотека в София.[6] На 239 лист се е подписал „Георги Дамянов Зограф“.[5]
Умира в 1880 година.[1] Негов внук е Георги Зографски.[7]
РодословиеРедактиране
| Мирче | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Богдан Мирчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Силян Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | Стефан Богданов (край на ΧVIII век — начало на XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Силянов | Янкул Силянов (около 1750 — ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Цветко Янкулов | Дамян Янкулов (около 1770 — около 1830) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стоян (Станко) Цветков (около 1800/1810 — 1869/1870) | Никола Дамянов (1810 — около 1860) | Коста Дамянов (? — около 1870) | Андрей Дамянов (1780 — 1878) | Георги Дамянов (около 1784 — 1880) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойче Станков (1849 — 1903) | Анастас Николов | Петър Николов (около 1850 — 1921) | Дамян Андреев (около 1847 — 1921) | Ангел Андреев | Иван Андреев | Димитър Андреев (1877 — 1940) | Яков Зографски (около 1820 — 1907) | Янко Георгиев (? — 1881) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Зографов (1869 — 1931) | Симеон Зографов (1876 — 1949) | Георги Зографски (1869 — 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 155.
- ↑ Радкова, Румяна. Българската интелигенция през Възраждането. ХVІІІ – първата половина на ХІХ в.. София, Наука и изкуство, 1986. с. 184.
- ↑ Кантарджиев, Петър и др. Творци на българската архитектура, том 1. София, Съюз на архитектите в България, 1982. с. 71.
- ↑ Църква „Св. Пантелеймон“ – Велес. // Православни храмове в България. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 170.
- ↑ Василиев, Асен. Ерминии – технология и иконография. София, Септември, 1976.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 152, 170.