Георги Дюлгеров
- Тази статия е за българския режисьор. За българския певец вижте Георги Дюлгеров (певец).
Георги Димитров Дюлгеров е български режисьор, сценарист и продуцент. Почетен професор на Нов български университет (2010).[1] Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен (1980)[2].
Георги Дюлгеров | |
български кинорежисьор | |
Роден | Георги Димитров Дюлгеров
30 септември 1943 г.
|
---|---|
Учил в | кинорежисура във ВГИК, Москва |
Режисура | |
Активност | 1970 – |
Значими филми | „Авантаж“ (1977) „Мера според мера“ (1981) |
Награди | Сребърна мечка за „Авантаж“ от Берлин (1978) |
Семейство | |
Съпруга | Мария Капацинская |
Уебсайт |
Биография и творчество
редактиранеГеорги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 година в Бургас. Потомък е на бежанци от Ениджевардарско, Егейска Македония и от Одринска Тракия. Негова братовчедка е радиожурналистката Божана Димитрова.[3]
Завършва московския Институт по кинематография Герасимов (на руски: Всероссийский государственный университет кинематографии имени С. А. Герасимова, ВГИК). От 1970 до 1991 г. работи в СИФ „Бояна“. През 1992 – 1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. – професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия (EFA).[4][5]
Често снима с натуршчици. Един от знаковите му актьори е Руси Чанев; често снима с Ивайло Христов, Иван Бърнев, Любов Любчева.
Поставя и театрални постановки. През 2011 г. след близо 20-годишно прекъсване режисира в Театър 199 спектакъла „Кики ван Бетовен“ от Ерик-Еманюел Шмит, с участието на Меглена Караламбова.
Награди
редактиранеМеждународни награди:
редактиране- Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за „Лейди Зи“ (2005)
- Наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за „Черната лястовица“
- „Златен орел“ в Грузия за „Черната лястовица“ (1997)
- „Златен рицар“ за „Нешка Робева и нейните момичета“ от Палермо (1986)[6]
- Голяма награда „Златен Лачено“ за режисура за „Авантаж“ от Международния филмов фестивал в Авелино, Италия (1979)
- Сребърна мечка“ за „Авантаж“ от Берлин (1978)
- Приз на Младежкото жури за „Изпит“ от Локарно (1972)
Национални награди:
редактиране- Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2018)[7]
- „Златен ритон“ за „Нешка Робева и нейните момичета“, Пловдив (1986)
- Награда на Съюза на българските филмови дейци за режисура на „Мера според мера“ (1982)
- Награда на критиката за „Мера според мера“, Варна (1982)
- Специална награда от Фестивала на българския игрален филм, Варна (1978)
- Награда за режисура и на критиката за „Изпит“, Варна (1973)
Филмография
редактиранеКато режисьор
редактиране- „Буферна зона“ (2014)
- „Козелът“ (2008) [8]
- „Спомени за Океански риболов“ (2007) – документална поредица от късометражни филми, включваща „Сол в задника, трън в петата“, „Лозето“, „Три неща“ и „Помполитите – преди и след“
- „Лейди Зи“ (2005) [9]
- „Хубава си, мила моя“ (2004)
- „Паметник“ (2003)
- „Ad Libitum 1: Английски дует alla turca“ (2000)
- „Ad Libitum 2: Речитатив на завистника“ (2000)
- „Ad Libitum 3: Балада за двама приятели и гайда“ (2000)
- „Ad libitum 4: Вариации на граф дьо Бурбулон“ (2000)
- „Пясъчен часовник“ (тв, 1999)
- „Черната лястовица“ (1997)
- „Чудо“ (1996) (ТВ)
- „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) (ТВ)
- „Платено милосърдие“ (1996)
- „Прогонване на чумата“ (1994)
- „Лагерът“ (1990)
- „АкаТаМус“ (1988)
- „Мера според мера“ (1988) (ТВ)
- „За момичетата и тяхната Нешка Робева“ (1986)
- „За Нешка Робева и нейните момичета“ (1985)
- „Мера според мера“ (1981)
- „Трампа“ (1978)
- „Авантаж“ (1977)
- „Гардеробът“ (1974) (ТВ)
- „...И дойде денят“ (1973)
- „Шарен свят“: новелата „Изпит“ (1971)
- „Бондарь“ (1970)
Като сценарист
редактиране- „Пясъчен часовник“ (тв, 1999)
- „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) (ТВ) – (заедно със Светослав Овчаров)
- „Лагерът“ (1990) – (заедно с Георги Данаилов)
- „АкаТаМус“ (1988) – (заедно с Ивайло Христов)
- „За момичетата и тяхната Нешка Робева“ (1986)
- „За Нешка Робева и нейните момичета“ (1985)
- „Мера според мера“ (1981) – (заедно с Руси Чанев)
- „Трампа“ (1978) – (заедно с Владимир Ганев)
- „Авантаж“ (1977) – (заедно с Руси Чанев)
Като актьор
редактиране- „Синът на Мария“ (1982) – следователят Асенов
Библиография
редактиране- „Авантаж“. – В: Избрани български сценарии. София: Български писател, 1979, с. 93 – 180.
- „Биография на моите филми“. София: Аргос, 2020. ISBN: 978-619-91271-1-7.
- „Биография на моите филми“. Втора част. София: Нов български университет, 2022. ISBN: 978-619-23322-6-6.
Източници
редактиране- ↑ Почетни професори на Нов български университет: Георги Дюлгеров на сайта на НБУ.
- ↑ Янакиев, Александър. Българско кино. Енциклопедия. София, ИК Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4. с. 100.
- ↑ Биография на „мѣра споредъ мѣра” (1979 – 1988) // spisaniekino.com. Посетен на 5 септември 2024 г.
- ↑ Георги Дюлгеров на сайта на НБУ
- ↑ Искра Божинова, „Неуморимият експериментатор: Георги Дюлгеров на 60“, в. „Култура“, бр. 36, 3 октомври 2003 г.
- ↑ „Златна Афродита“ за „Лейди Зи“, в. „Стандарт“, 3 септември 2005
- ↑ Награди от 2018 г. // Официален сайт на фестивала „Златна роза“. Посетен на 16 октомври 2021.
- ↑ Геновева Димитрова, „Проповедникът Дюлгеров“, рец. на филма „Козелът“, в. „Култура“, бр. 35 (2562), 15 октомври 2009 г.
- ↑ Геновева Димитрова, „Право в сърцето“, рец. на филма „Лейди Зи“, в. Култура“, бр. 42, 2 декември 2005 г.
Външни препратки
редактиране- Георги Дюлгеров в Internet Movie Database
- Умно село – Георги Дюлгеров в
- 77 свидетелства: Георги Дюлгеров, сайт на Кеворк Кеворкян
- Георги Дюлгеров, Поглед назад към това, което предстои (анкета), в-к „Култура“, бр. 51, 24 декември 1999 г.
- Био-библиография за Георги Дюлгеров, Регионална библиотека „П. К. Яворов“, Бургас
- Интервюта
- „Георги Дюлгеров: Опитвам се да проповядвам интересно“, интервю на Виолета Цветкова, в-к „Новинар“, 3 септември 2005 г.
- „Георги Дюлгеров: Плаши ме история без културни параметри“, интервю на Геновева Димитрова, в-к „Култура“, бр. 34 (2561), 7 октомври 2009
- „Георги Дюлгеров: Когато възпроизвеждаш истинска история, хората го долавят“, интервю на Галина Спасова, в-к „Животът днес“, бр. 4