Георги Златарски
Георги Николов Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет и един от ранните масони в България.[1][2][3][4]
| Георги Златарски | |
|---|---|
| български геолог | |
 Георги Златарски през 1880-те години | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Загребски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Геология |
| Работил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Баща | Никола Златарски |
| Братя/сестри | Васил Златарски Стефан Златарски |
| Георги Златарски в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
БиографияРедактиране
Той е втори от четиримата синове и една дъщеря на Никола Златарски (1823 – 1875) и Анастасия Златарска. Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от най-големите български медиевисти, а Стефан Златарски е офицер.
Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.[5] От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.
През 1882 година в Пловдив се провежда Първото изложение на полезни изкопаеми и минерали в България. Павилионът и цялостната организация са изцяло дело на Георги Златарски – тогава държавен геолог и минералог.
През 1882 г. публикува „Рудите в България“ – първия български научен труд по геология.[6][7]
През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война.
От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тоула и Константин Иречек.[8]
Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903 – 1904 г. Ректор е на университета през 1897 – 1898 и 1901 – 1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.[9]
Георги Златарски (трети от дясно наляво) – академичен състав на Висшето училище (1905)
Семейният гроб на Георги Златарски на Софийските централни гробища ()
Геоложката карта на България от 1910 г., публикувана от Георги Златарски и изложена в Музея по палеонтология и исторична геология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“
Избрана библиография[10]Редактиране
- Геологията на България (под редакцията на Петър Бакалов). София, Университетска библиотека № 65, 1927.
- Юрската система в България. // Годишник на Софийския университет (3 и 4). 1908.
- Еокретацейската или долнокредната серия в България. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество 68. 1907. с. 35 – 115.
- Рудите в България (Материали по геологията и минералогията на България). // Периодическо списание на Българското книжовно дружество, № 2, 1 – 27, № 3, 84 – 132. 1882. и via Internet Archive
- Геологическа карта на България в 20 листа 28 х 40 см в мащаб 1:300 000 (в сътрудничество с Георги Бончев), София: 1905 – 1910.
- Geologische Untersuchungen im centralen Balkan und in den angrenzenden Gebieten. Beiträge zur Geologie des nördlichen Balkanvorlandes zwischen den Flüssen Isker und Jantra. // Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften. Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe. Т. 93. Wien, 1886. с. 249 – 341. Посетен на 16 май 2018.
- Franz Toula. – Geologische Untersuchungen im centralen Balkan. – Besonders abgedrukt aus dem LV Bande der Denkschriften der mathematisch-naturwissenschaftlichen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissen-schaften. Wien 1889, in-4 0, pp. 1 – 108. Analyse de ce memoire par G. N. Zlatarski SUIVIE D'UN EXPOSÉ GÉNÉRAL sur la Géologie de la Bulgarie centrale. // Bulletin de la Société belge de géologie, de paléontologie et d'hydrologie. Т. 3. Bruxelles, 1889. с. 422 – 429. Посетен на 23 май 2018.
- Ein geologischer Bericht ṻber die Sredna-gora zwischen den Flṻssen Topolnitza und Strema. // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe. Wien, 1890. с. 559 – 568. Посетен на 19 май 2018.
- Sur l'age des couches urgonien de Bulgarie (en collaboration avec M. V. Paquier). // Bull. Soc. géol. France. Т. 4. Paris, 1901. с. 286 – 287. Посетен на 16 май 2018.
ЛитератураРедактиране
- Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988.
- Бакалов, Петър. Спомени за професор Георги Н. Златарски. // Известия на Геологическия институт на Българската академия на науките, № 3. 1955. с. 241 – 244.
- Борисов, Иван. Георги Златарски. // Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 7 – 19.
- Lacroix, Alfred. La vie de Georges Zlatarski. // Bull. Soc. géol. France. Т. 10. 1910. с. 338 – 339. Посетен на 15 май 2018.
- Nachruf: Georg Zlatarski. // Kaiserlich Leopoldinisch-Carolinische Deutsche Akademie der Naturforscher: Leopoldina. Т. 45. Halle, E. Blochmann & Sohn, 1909. с. 120. Посетен на 15 май 2018.
- Sarjeant, William A. S. Georgi Nikolov Zlatarski (1854 – 1909). // Geologists and the History of Geology: An International Bibliography from the Origins to 1978; The individual geologists, L-Z. Prospectors, diviners, and mining engineers. Т. III. New York, Macmillan, 1980. с. 2491.
ИзточнициРедактиране
- ↑ Bulgaria/Language. // Encyclopædia Britannica. 11. Т. IV. Cambridge University Press., 1911. с. 786. via Internet Archive
- ↑ Златарски, Георги Николов в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 420
- ↑ Цанков, Цанко. Първият. // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994,. с. 1 – 8.
- ↑ Георгиев, Величко. Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 20.
- ↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ Златарски, Г. Н. Материали по геологията и минералогията на България. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 1 – 27.
- ↑ Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 15 – 16.
- ↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.
- ↑ Николов, Тодор. Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология. // Списание на Българското геологическо дружество 65 (1 – 3). 2004. с. 5 – 18.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 253 – 255.
Външни препраткиРедактиране
- Бончев, Еким. Георги Н. Златарски. Творческото дело на един осмислен живот. // Списание на българското геологическо дружество XL (3). 1979. с. 212 – 223. Посетен на 3 април 2019.
- Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К. // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 120.
- Изложба: Първият геолог на България, Университетска библиотека „Свети Климент Охридски“, 4 февруари 2014 година. // NALIS..
- Начев, Чавдар. Юбилейна изложба „Първият геолог на България“ (160 години от рождението на Г.Н. Златарски). // Списание на българското геологическо дружество 75 (1 – 3). 2014. с. 144 – 146. Посетен на 5 януари 2022.
- Произведения от и за Георги Златарски в библиотеки (WorldCat Catalog)
- Музей по палеонтология и исторична геология. // Софийски университет „Свети Климент Охридски“.