Уикипедия

Георги Златарски

български геолог

Георги Николов Златарски е основател на българската геоложка наука, действителен член на Българското книжовно дружество, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет и един от ранните масони в България.[1][2][3][4]

Георги Златарски
български геолог
Георги Златарски през 1880-те години
Георги Златарски през 1880-те години
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вЗагребски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приДжуро Пилар
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаНикола Златарски
МайкаАнастасия Златарска
Братя/сестриВасил Златарски
Стефан Златарски
Георги Златарски в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Биография

редактиране

Георги Златарски е роден на 25 януари 1854 г. стар стил в Търново. Той е втори от четиримата синове и една дъщеря на Никола Златарски (1823 – 1875) и Анастасия Златарска. Братята му са видни строители на следосвобожденска България – Александър Златарски е сред основателите на Сметната палата, проф. Васил Златарски е един от най-големите български медиевисти, а Стефан Златарски е офицер.

 
Проф. Георги Златарски, прав на стълбите, в дома на майка си Анастасия Златарска, ок. 1898 г. Третият седнал от дясно наляво е кметът на Търново Жоржо Момчев, пръв от ляво надясно е проф. Георги Бончев, а в дъното зад цветята – проф. Степан Юринич.

Завършва гимназия в родния си град Търново и учи след това в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.[5] От 1876 г. до 1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.

През 1882 година в Пловдив се провежда Първото изложение на полезни изкопаеми и минерали в България. Павилионът и цялостната организация са изцяло дело на Георги Златарски – тогава държавен геолог и минералог.

През 1882 г. публикува „Рудите в България“ – първия български научен труд по геология.[6][7]

През 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война.

От юни 1880 г. е минеролог-геолог при Министерството на финансите, от 1890 г. е началник на отделението за мините и геологическата снимка при същото министерство, а от 1893 г. директор в геологическия отдел на Министерството на търговия и земеделието. На тази длъжност посещава и работи научно в Австрия и Англия, сътрудничи и дружи с учените Франц Тоула и Константин Иречек.[8]

Като преподавател в Софийския университет той е Декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903 – 1904 г. Ректор е на университета през 1897 – 1898 и 1901 – 1902 г. Чете следните университетски курсове: Обща геология; Историческа геология; Геология на България; Палеонтология на безгръбначните животни; Физиографска и динамична геология; Геотектоника и стратиграфска геология; Палеозоология; Въведение в изучаването на геологията и динамичната геология.[9]

Памет

редактиране

На Георги Златарски е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Избрана библиография[10]

редактиране
  • Franz Toula. – Geologische Untersuchungen im centralen Balkan. – Besonders abgedrukt aus dem LV Bande der Denkschriften der mathematisch-naturwissenschaftlichen Classe der kaiserlichen Akademie der Wissen-schaften. Wien 1889, in-4 0, pp. 1 – 108. Analyse de ce memoire par G. N. Zlatarski SUIVIE D'UN EXPOSÉ GÉNÉRAL sur la Géologie de la Bulgarie centrale // Bulletin de la Société belge de géologie, de paléontologie et d'hydrologie. Т. 3. Bruxelles, 1889. с. 422 – 429. Посетен на 23 май 2018.
  • Sur l'age des couches urgonien de Bulgarie (en collaboration avec M. V. Paquier) // Bull. Soc. géol. France. Т. 4. Paris, 1901. с. 286 – 287. Посетен на 16 май 2018.
  • Геологическа карта на България в 20 листа 28 х 40 см в мащаб 1:300 000 (в сътрудничество с Георги Бончев), София: 1905 – 1910.

Литература

редактиране

Източници

редактиране
  1. ↑ Bourchier, James. Bulgaria/Language // Encyclopædia Britannica. 11. Т. IV. Cambridge University Press., 1911. с. 786. via Internet Archive: "With the exception of Zlatarski's and Boncheff's geological treatises and contributions by Georgieff, Petkoff, Tosheff and Urumoff to Velnovski's Flora Bulgarica, no original works on natural science have as yet been produced; a like dearth is apparent in the fields of philosophy, criticism and fine art, but it must be remembered that the literature is still in its infancy."
  2. ↑ Златарски, Георги Николов в Кратка българска енциклопедия, том 1, издателство на БАН, София, 1964, стр. 420
  3. ↑ Цанков, Цанко. Първият // Списание на Българското геологическо дружество 55 (3). 1994,. с. 1 – 8.
  4. ↑ Георгиев, Величко. Масонството в България: Проникване, организация, развитие и роля до средата на тридесетте години на XX век. София, Наука и изкуство, 1986. с. 20.
  5. ↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 305. Посетен на 21 юни 2014.
  6. ↑ Златарски, Г. Н. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 1 – 27.
  7. ↑ Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство „Климент Охридски“, 1988. с. 15 – 16.
  8. ↑ Иречек, Конст. Княжество България: Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и нова история. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1899. с. 308 – 9. Посетен на 25 юни 2014.
  9. ↑ Николов, Тодор. Ами Буе и Георги Златарски – две звезди в зората на българската геология // Списание на Българското геологическо дружество 65 (1 – 3). 2004. с. 5 – 18.
  10. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 253 – 255.

Външни препратки

редактиране
Уикивидове има информация, свързана с: Георги Златарски
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Златарски&oldid=12556362“.