Отваря главното меню

Георги Йовчев е български католически духовник, епископ на Софийско-пловдивската епархия. По време на неговото архиерейско служене настъпва крахът на тоталитарния режим в България, при който Католическата църква в България понася най-тежките си удари – отнемане на имущество, политически репресии срещу католическите духовници и дискредитиране пред обществото. Монсеньор Йовчев работи за възстановяване на имиджа на църквата и реабилитиране на духовенството. Около 70% от конфискуваните имоти на католическата църква в България са върнати.

Георги Йовчев
Photo to commemorate the 25 years of priesthood of Bishop Georgi Yovchev - front.jpg
9 май 2001 г.
Католически епископ
Издигнат от Йоан Павел II
Националност българин
Роден 9 май 1950 (69 г.)
Георги Йовчев в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 6 май 1950 г. в село Секирово, сега квартал на град Раковски. Средното си образование завършва в Професионалната гимназия по селско стопанство в село Белозем, специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Отбива задължителната си военна служба в София. Заради комунистическия режим се е подготвя тайно за свещеник при отец Никола Радов, отец Васко Сейреков и отец Петър Изамски.

На 9 май 1976 г. е ръкоположен за свещеник[1] от епископ Богдан Добранов. Специализира богословие в Папския Източен Институт в Рим, Италия. Бил е енорийски свещеник в Пловдив, Раковски, Калояново, Дуванлии и Житница.

На 6 юли 1988 г. е преконизиран за апостолически администратор на Софийско-пловдивската епархия и за титулярен епископ на Ламфуа.[1] На 31 юли 1988 г. е ръкоположен за лафмуйски епископ[1] от архиепископ Франческо Коласуоно, в съслужие с епископ Самуил Джундрин АА и екзарх Методий Стратиев АА, в пловдивската катедрала „Свети Лудвиг“.

През януари 1989 година монсеньор Георги Йовчев посреща в църквата „Свети Лудвиг“ президента на Франция Франсоа Митеран.

На 13 ноември 1995 г. е назначен за Софийско – Пловдивски епархиен епископ.[1] Член е на Междуритуалната епископска конференция в България.[2]

През 90-те години на XX век, епархията успява да си възвърне собствеността на някои от маломерните имоти иззети от комунистическата власт. Крупните имоти и сгради като френските колежи и католическите болници не са реституирани.[3]

През 2002 година Георги Йовчев венчава княгиня Калина Сакскобургготска и Китин Муньос.

С решение 300 от 17 януари 2012 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и РС към БНА обявява, че Георги Йовчев е бил сътрудник на Държавна сигурност (ДС), ІІІ отдел под името „Петър“. В декларация от 19 същия месец епископ Георги Йовчев изяснява обстоятелствата около събитията през 1986 г. да бъде заплашван за неговата работа с младите хора от град Раковски и оказаният му натиск, включително побой в дома му и закани да бъде убит подобно на отците Флавиан Манкин и Фортунат Бакалски. Той декларира: „Със сигурност мога да кажа, че никога не съм писал доноси към ДС, както и самите служители на Комисията по досиетата потвърждават, че не съществува досие, в което да се вижда, че съм доносничил писмено.“[4]

 
Епископ Йовчев пред храма „Светото семейство от Назарет“ в град Хисар

При неговото управление в диоцеза са построени следните нови църкви: конкатедралата „Свети Йосиф“ в град София, „Свети Дух“ в град Пловдив, „Свети Андрей“ в село Калояново и „Свето Семейство от Назарет“ в град Хисаря. На много от съществуващите храмове е извършен основен ремонт, а за други са предприети нетложни ремонти и укрепителни дейности. Изградени са и нови енорийски домове за свещениците.[5]

Построени са и манастири на сестрите Францински мисионерки в село Житница и манастира „Света Елисавета“ в град Раковски, на сестрите бенедиктинки „Свети Бенедикт“ в град Раковски, манастир на сестрите пасиониски в Калояново, манастир на отците Конвентуалци – „Свети Максимилиян Колбе“ – също в град Раковски. В Калояново бе построен и функционира Дом за възрастни хора „Свети Йосиф“.[5] Построени са и параклисите „Христос Възкръсналия“ и „Свети Йосиф“ до гробищните паркове в град Раковски.

Участие в Междуритуалната епископска конференцияРедактиране

НаградиРедактиране

 
Лента на Големия Кръст на Малтийския орден „Pro piis meritis Melitensi“

ИзточнициРедактиране