Георги Казепов
Георги Ангелов (Ангов) Стоянов или Казепов,[1] понякога Газепов[2] е български революционер, мелнишки околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Георги Казепов | |
български революционер и учител | |
Роден |
21 февруари 1880 г.
|
---|---|
Починал | 23 септември 1923 г.
|
Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
Георги Казепов в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 21 февруари 1880 година в село Калиманци, тогава в Османската империя. По произход е от богат възрожденски род с традиции в революционната борба. Рано остава сирак и вуйчо му, който е адвокат в Босилеград, го взема при себе си. През 1900 година завършва българското педагогическо училище в Сяр и в същата година става и член на ВМОРО. От 1900 до 1903 година учителства в селата Марикостиново, Бельово и Черешница. В 1903 година, по препоръка на Яне Сандански е назначен за учител в българската прогимназия в Мелник. Властите усещат революционната му дейност и на втория месец от назначението му при обиск са открити писма от Сандански и е арестуван. След два месеца успява да избяга от затвора и става четник на Сандански в Пирин.[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание е четник в сборната чета на Яне Сандански и Илия Кърчовалията. След поражението на въстанието е арестуван, но успява да избяга и става нелегален в четата на Сандански. В 1904 година приема фамилията на загиналия кресненски войвода Андрей Казепов. През 1905 година става секретар на Мелнишкия околийски революционен комитет, а година по-късно и мелнишки околийски войвода. Под негово ръководство мелнишкият район дава твърд отпор на Гръцката пропаганда в Македония. В 1906 година е делегат е на Втория конгрес на Серския революционен окръг, на който е избран за член на Серския окръжен революционен комитет.
След Хуриета Георги Казепов и Яне Сандански са представители на Мелнишко на конгреса на основаването на Народната федеративна партия (българска секция). През 1909 година участва в Похода до Цариград, с който е свален султан Абдул Хамид II. След забраняването на партията от младотурците Казепов минава в нелегалност и подпомага бягството на Яне Сандански от Мелник.
По време на Балканската война участва с чета в авангарда на Седма пехотна рилска дивизия. След войните става книжар в Мелник. През 1920 година е избран за кмет на града. В 1921 се изселва в София, а от 1922 работи в Марикостиново.
Георги Казепов е убит на 23 септември 1923 година от представители на десницата във ВМРО по време на фракционистките борби в организацията.[4][5][6][7][8][9]
Бележки
редактиране- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 26.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 54.
- ↑ Кратка биография на сайта на МНИ
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 408.
- ↑ Енциклопедия България, Том 3, София, Издателство на БАН, 1982.
- ↑ Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство – биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 176, 177
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68 – 69.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 195-196.