Георги Киселинчев
Георги Трендафилов (Търпов) Киселинчев е български скулптор и каменоделец.
| Георги Киселинчев | |
| български скулптор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Георги Киселинчев в Общомедия | |
Биография редактиране
Георги Киселинчев е роден в голямото костурско село Косинец в семейството на известния строител Търпо Киселинчев. Брат е на Лазар Киселинчев — войвода на ВМОРО и на Пандо Киселинчев – архитект. Завършва ІІІ клас.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Коне“.[1][2]
Заедно с брат си Лазар Георги Киселинчев участва в създаването на каменните облицовки на катедралата „Свети Александър Невски“, строителството на руската църква „Свети Николай“, Военното книгоиздателство, Американския колеж, Халите, Градската баня, Дюлгерския дом (1910), Синодалната палата.
По време на окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си в доклад до Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[3]
Киселинчев заедно с двамата си братя е масон.Баялцалиев заедно със сина си Георги Баялцалиев е масон.[4]
-
Георги Киселинчев - правият отдясно -
Герб на София от Централните хали, дело на Киселинчев -
Реклами на архитект Георги Апостолов и на братя Киселинчеви -
Паметна плоча на фасадата на хотел „Славянска беседа“
Родословие редактиране
| Георги Киселинчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Търпо Киселинчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Киселинчев (1878 – 1971) | Кръстана Бурдашева | Лазар Киселинчев (1874 – 1946) | Пандо Киселинчев (1890 – 1980) | Христо Киселинчев (1873 – 1903) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Митра Юрукова | Андон Юруков (1874 – 1962) | Славчо Киселинчев (1904 – 1924) | Лабро Киселинчев (1897 – ?) | Васил Киселинчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, том 1, София, 1919, стр. 62.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 348.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) // Македонски преглед кн. 1. 1998. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Богданов, Иван. Синовете на вдовицата : масонство и масони. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1994. ISBN 978-954-07-0113-4. с. 103.