Георги Китов

Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Дълги години се занимавал с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия.

Георги Китов
български археолог
Роден	1 март 1943 г. Дупница, Царство България
Починал	14 септември 2008 г. Старосел, България
Научна дейност
Област	археология
Образование	Софийски университет
Работил в	Градски исторически музей в Каварна Археологически музей и институт към БАН
Семейство
Съпруга	Диана Димитрова

Мемориална плоча на Музеен център тракийско изкуство в Източните Родопи, Александрово

Съдържание

Биография

Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Средното си образование завършва като първенец на випуск 1961 на 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) в София. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.

След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974 – 1975). През 1966 постъпва в Добричкия Окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра, а от 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.

Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) (преди ЕПОС и ЕТАП).

Наричан от медиите „българския Индиана Джоунс“.

Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 г. при разкопките в Старосел. Членовете на експедиция ТЕМП правели изкуствено дишане и сърдечен масаж на Китов в продължение на 15 минути.

Сега експедицията се ръководи от неговия спътник в живота, Диана Димитрова.

Критика

През 2001 г. Китов е лишен от правото да ръководи разкопки за една година и е отстранен от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, неправомерно е използвал земекопна техника и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях. Също така без разрешение за проучване е влязъл през иманярски изкоп в гробницата при с. Александрово, до Хасково. Според протокола от заседанието на Теренния съвет, са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“.

Публикациите на Китов срещат остра критика, особено в рецензията за книгата „Въведение в тракийската археология“ (2002), на която е съавтор. Тезите му за погребалните практики на траките са квалифицирани като „коктейл от повърхностни наблюдения, тромави логически конструкции и опити за културологични обобщения на ниво от началото на миналия век.“

Рецензията също така упреква Китов в провеждане на разкопки с булдозер с цел бързина, а не добавяне на научна информация, остарели методи на документиране и оскъдна информация в публикациите.

От своя страна, Китов защитава бързия темп, с който разкопава голям брой могили ежегодно и употребата на машини, като сочи опасността от това иманяри да стигнат до предметите първи.

Избрана библиография

• Тракийските могили край Стрелча. София 1979
• Траките в Ловешки окръг, С. 1980
• Национален археологически музей (Пътеводител), С. 1976
• Тракийското съкровище от Вълчитрън, С. 1978
• С българско име през вековете, С. 1979
• Борово. Сребърно тракийско съкровище, С. 1976
• Богатствата на тракийските владетели, С. 1992
• Долината на тракийските владетели (дипляна), С. 1997
• Тракийски култов център Старосел (дипляна), С. 2000
• Панагюрското съкровище, С. 2000
• Александрово – гробница-мавзолей (дипляна), София 2001
• Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002
• Долината на тракийските царе, Варна 2002
• Тракийски култов център Старосел, (2-ро издание) Варна 2002
• Въведение в тракийската археология, (с Даниела Агре) 430 с. С. 2002
• Могила Светица проговори, Казанлък 2004
• Гробницата на Севт III, Казанлък 2004
• Александровската гробница, Варна 2002
• Панагюрското съкровище, Варна 2002; Варна 2006 (2-ро издание), 125 с.
• The Valley of the Thracian Rulers, Varna 2005 (2nd edition), 99 pp.

Вижте също

• Траколожка експедиция за могилни проучвания

Източници

• ПЪТЯТ. Сборник с научни статии, посветени на Георги Китов, София 2003.
• Китов, Георги. Долината на тракийските владетели. Славена, 2004. ISBN 978-954-579-457-5.

Външни препратки

• Официалната страница на експедиция „ТЕМП“, с данни за Георги Китов и галерия със снимки от Голяма Косматка
• „Проф. Китов намери втора златна маска на тракийски цар“, netinfo.bg, 14.07.2007
• Боровско съкровище – подробно за Боровското съкровище в RodenKrai.com