Уикипедия

Георги Китов

български археолог и траколог

Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Дълги години се занимавал с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия.

Георги Китов
български археолог и траколог
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вИсторически факултет на СУ
Софийски университет
Научна дейност
Областархеология
Работил вГрадски исторически музей в Каварна
Археологически музей и институт към БАН
Семейство
СъпругаДиана Димитрова
Георги Китов в Общомедия
Мемориална плоча на Музеен център тракийско изкуство в Източните Родопи, Александрово

БиографияРедактиране

Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Средното си образование завършва като първенец на випуск 1961 на 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) в София. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.

След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974 – 1975). През 1966 постъпва в Добричкия Окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра, а от 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.

Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) (преди ЕПОС и ЕТАП).

Наричан от медиите „българския Индиана Джоунс“.[1]

Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 г. при разкопките в Старосел.[2][3] Погребан е в Централните софийски гробища.[4]

КритикаРедактиране

През 2001 г. Китов е лишен от правото да ръководи разкопки за една година и е отстранен от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, неправомерно е използвал земекопна техника и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях.[5] Също така без разрешение за проучване е влязъл през иманярски изкоп в гробницата при с. Александрово, до Хасково. Според протокола от заседанието на Теренния съвет, са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“.[6]

Публикациите на Китов срещат остра критика, особено в рецензията за книгата „Въведение в тракийската археология“ (2002), на която е съавтор. Тезите му за погребалните практики на траките са квалифицирани като „коктейл от повърхностни наблюдения, тромави логически конструкции и опити за културологични обобщения на ниво от началото на миналия век.“[7]

Рецензията също така упреква Китов в провеждане на разкопки с булдозер с цел бързина, а не добавяне на научна информация, остарели методи на документиране и оскъдна информация в публикациите.[8]

От своя страна, Китов защитава бързия темп, с който разкопава голям брой могили ежегодно и употребата на машини, като сочи опасността от това иманяри да стигнат до предметите първи.[9][10]

Избрана библиографияРедактиране

  • Тракийските могили край Стрелча, София, 1979
  • Траките в Ловешки окръг, София, 1980
  • Национален археологически музей (Пътеводител), София, 1976
  • Тракийското съкровище от Вълчитрън, София, 1978
  • С българско име през вековете, София, 1979
  • Борово. Сребърно тракийско съкровище, София, 1976
  • Богатствата на тракийските владетели, София, 1992
  • Долината на тракийските владетели (дипляна), София, 1997
  • Тракийски култов център Старосел (дипляна), София, 2000
  • Панагюрското съкровище, София, 2000
  • Александрово – гробница-мавзолей (дипляна), София, 2001
  • Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна, 2002
  • Долината на тракийските царе, Варна, 2002
  • Тракийски култов център Старосел, (2-ро издание) Варна, 2002
  • Въведение в тракийската археология (с Даниела Агре), София, 2002, 430 с.
  • Могила Светица проговори, Казанлък, 2004
  • Гробницата на Севт III, Казанлък, 2004
  • Александровската гробница, Варна, 2002
  • Панагюрското съкровище, Варна, 2002; Варна, 2006 (2-ро издание), 125 с.
  • The Valley of the Thracian Rulers, Varna, 2005 (2nd edition), 99 pp.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • ПЪТЯТ. Сборник с научни статии, посветени на Георги Китов, София 2003.
  • Китов, Георги. Долината на тракийските владетели. Славена, 2004. ISBN 978-954-579-457-5.

БележкиРедактиране

  1. ↑ „Георги Китов – българският Индиана Джоунс“, e-vestnik, 15 септември 2008.
  2. ↑ „Георги Китов почина в Старосел“, Dnes.bg, 14.09.2008.
  3. ↑ История на Дупница и Дупнишко. София, Македонски научен институт, 2015. с. 596.
  4. ↑ Парцел 1. // София помни. Посетен на 2022-10-13.
  5. ↑ Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов. в-к Сега, 25 август 2001 г.
  6. ↑ Как се приватизира археология. Капитал, 6 ноември 2004.
  7. ↑ Гоцев, А. 2003. Рецензия:. Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София, ИК Авалон, 2002, 430 стр. сп. Археология, 2003 (1), с. 63.
  8. ↑ Гоцев, А. 2003. Рецензия:. Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София, ИК Авалон, 2002, 430 стр. сп. Археология, 2003 (1), с. 60 – 63.
  9. ↑ Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов. в-к Сега, 25.08.2001 г.
  10. ↑ Георги Китов – българският Индиана Джоунс. e-vestnik.bg, 15 септември 2008 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Китов&oldid=11553515“.