Уикипедия

Георги Китов

български археолог и траколог

Георги Павлов Китов е български археолог и траколог. Дълги години се занимавал с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия.

Георги Китов
български археолог
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Образование Исторически факултет (Софийски университет)
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област археология
Образование Софийски университет
Работил в Градски исторически музей в Каварна
Археологически музей и институт към БАН
Семейство
Съпруга Диана Димитрова
Мемориална плоча на Музеен център тракийско изкуство в Източните Родопи, Александрово

БиографияРедактиране

Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Средното си образование завършва като първенец на випуск 1961 на 10 СПУ (Първа мъжка гимназия) в София. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.

След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974 – 1975). През 1966 постъпва в Добричкия Окръжен исторически музей като уредник на Градския исторически музей в Каварна и на археологическия обект Нос Калиакра, а от 1971 година работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН.

През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.

Доктор на историческите науки от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Председател на Общото събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 година преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (Траколожка експедиция за могилни проучвания) (преди ЕПОС и ЕТАП).

Наричан от медиите „българския Индиана Джоунс“.[1]

Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.

Доктор Китов почива внезапно от сърдечен удар на 14 септември 2008 г. при разкопките в Старосел.[2] Членовете на експедиция ТЕМП правели изкуствено дишане и сърдечен масаж на Китов в продължение на 15 минути.

Сега експедицията се ръководи от неговия спътник в живота, Диана Димитрова.

КритикаРедактиране

През 2001 г. Китов е лишен от правото да ръководи разкопки за една година и е отстранен от Съвета за теренни проучвания към Археологическия институт при БАН. Причината е, че през 2000 г. с екипа си е разкопал три могили при Старосел, за които е нямал разрешително, неправомерно е използвал земекопна техника и е разкопавал няколко обекта едновременно, без да е възможно да ръководи работата на всички тях.[3] Също така без разрешение за проучване е влязъл през иманярски изкоп в гробницата при с. Александрово, до Хасково. Според протокола от заседанието на Теренния съвет, са „нарушени редица основни норми и стандарти на професионалното археологическо изследване“.[4]

Публикациите на Китов срещат остра критика, особено в рецензията за книгата „Въведение в тракийската археология“ (2002), на която е съавтор. Тезите му за погребалните практики на траките са квалифицирани като „коктейл от повърхностни наблюдения, тромави логически конструкции и опити за културологични обобщения на ниво от началото на миналия век.“[5]

Рецензията също така упреква Китов в провеждане на разкопки с булдозер с цел бързина, а не добавяне на научна информация, остарели методи на документиране и оскъдна информация в публикациите.[6]

От своя страна, Китов защитава бързия темп, с който разкопава голям брой могили ежегодно и употребата на машини, като сочи опасността от това иманяри да стигнат до предметите първи.[7][8]

Избрана библиографияРедактиране

  • Тракийските могили край Стрелча. София 1979
  • Траките в Ловешки окръг, С. 1980
  • Национален археологически музей (Пътеводител), С. 1976
  • Тракийското съкровище от Вълчитрън, С. 1978
  • С българско име през вековете, С. 1979
  • Борово. Сребърно тракийско съкровище, С. 1976
  • Богатствата на тракийските владетели, С. 1992
  • Долината на тракийските владетели (дипляна), С. 1997
  • Тракийски култов център Старосел (дипляна), С. 2000
  • Панагюрското съкровище, С. 2000
  • Александрово – гробница-мавзолей (дипляна), София 2001
  • Тракийски култов комплекс в Старосел, Варна 2002
  • Долината на тракийските царе, Варна 2002
  • Тракийски култов център Старосел, (2-ро издание) Варна 2002
  • Въведение в тракийската археология, (с Даниела Агре) 430 с. С. 2002
  • Могила Светица проговори, Казанлък 2004
  • Гробницата на Севт III, Казанлък 2004
  • Александровската гробница, Варна 2002
  • Панагюрското съкровище, Варна 2002; Варна 2006 (2-ро издание), 125 с.
  • The Valley of the Thracian Rulers, Varna 2005 (2nd edition), 99 pp.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • ПЪТЯТ. Сборник с научни статии, посветени на Георги Китов, София 2003.
  • Китов, Георги. Долината на тракийските владетели. Славена, 2004. ISBN 978-954-579-457-5.

БележкиРедактиране

  1. ↑ „Георги Китов – българският Индиана Джоунс“, e-vestnik, 15 септември 2008.
  2. ↑ „Георги Китов почина в Старосел“, Dnes.bg, 14.09.2008.
  3. ↑ Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов. в-к Сега, 25.08.2001 г.
  4. ↑ Как се приватизира археология. Капитал, 6.11.2004.
  5. ↑ Гоцев, А. 2003. Рецензия:. Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София, ИК Авалон, 2002, 430 стр. сп. Археология 2003 (1), с. 63
  6. ↑ Гоцев, А. 2003. Рецензия:. Г. Китов, Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София, ИК Авалон, 2002, 430 стр. сп. Археология 2003 (1), с. 60 – 63
  7. ↑ Пипалата на иманярската мафия и археологът Китов. в-к Сега, 25.08.2001 г.
  8. ↑ Георги Китов – българският Индиана Джоунс. e-vestnik.bg, 15 септември 2008 г.

Външни препраткиРедактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Китов&oldid=10367545“.