Георги Константинов (анархист)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Константинов.
Георги Константинов Георгиев (известен в определени среди с прякора Анархията) е български анархист и атентатор. Осъден е през 1953 за атентат срещу паметник на Сталин. В периода 1973 – 1991 е политически емигрант във Франция. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност.
Георги Константинов | |
български анархист | |
Роден |
---|
Биография редактиране
Георги Константинов Георгиев е роден на 15 май 1933 г. в Горна Джумая, Царство България. Завършва математика. На 19 години организира взривяването на паметника на Сталин в Борисовата градина в София. Това става на 3 март 1953 г.[1] Два дни по-късно съветският диктатор умира. Само това и фактът, че е освидетелстван като душевно болен отървават Константинов от смъртна присъда. Влиза в затвора и излежава 10 от общо 20-те години, на които е осъден. След амнистия през 1962 г. е освободен, но остава под постоянното наблюдения на Държавна сигурност. През 1973 г. успява да избяга през Югославия. Установява се във Франция и живее там до 1991 г. След амнистия се завръща в София (има задочна смъртна присъда), за да доживее старините си в България. Активен деец на Федерацията на анархистите в България, журналист от в.“Свободна мисъл“, автор на редица анархистични трудове като „Антиистория славянобългарска“, издател на „Шрапнел“.
Участие в политическия живот редактиране
През 2007 г. Константинов е предложен от СДС за член на комисията по досиетата. На 26 март 2007 г. Държавната комисия по сигурността на информацията отхвърля официално кандидатурата му. Поводът са 25 тома данни на Национална служба „Сигурност“ за терористична дейност от негова страна.[2]
Библиография редактиране
Спомени редактиране
- „Ставайте робове! Аз не ща ярем...“. Документално фантастичен роман. София: Шрапнел, 2005.
- Адски калейдоскоп (Спомени на затворника), Част 1 – 2. София: Шрапнел, 2006, 383 с.
- Напред и ако пътят води към Голгота! Спомени от времето на зрелия социализъм, том 1 – 2. София: Шрапнел, 2009.
- Емигрантски спомени – т.1, т.2 и т. 3.
Анализи редактиране
- Барутни (по)мисли (Статии 1974 – 1989). София: Шрапнел, 2004, 359 с.
- Иде ли… световната социална революция (Доклад пред IX конгрес на ФАБ).
- Роботронната и биотехнологична революции, селското стопанство и изхранването на човечеството: Проблеми и решения. София: Шрапнел, 2000, 47 с.
- Възможна ли беше съпротивата срещу ДС?. София: Шрапнел, 2001.
- С думи, вместо с куршуми. София: Шрапнел, 2001.
- Антиистория славянобългарска.
- Краят на държавата и капитала. София: Шрапнел, 2000, 320 с.
Преводи редактиране
- Невидимият комитет. Идващият бунт // ФАБ.
- Регионален съюз в Рона-Алпи на Федерацията. Един проект за социална революция // ФАБ.
- Бакунин, Михаил. Избрани страници за и от него // Шрапнел, 2004.
Филмография редактиране
- Елезов, Константинов, Росен, Георги. Последната свобода на Георги Константинов. 4 април 2019. с. 90 min. [3]
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Светослава Банчева, „Анархистът Георги Константинов – от взривения паметник на Сталин, през затвора и бягството във Франция“, e-vestnik, 19 ноември 2008 г.
- ↑ „ДКСИ потвърди отказа Георги Константинов да е член на комисията по досиетата“ // Посетен на 10 септември 2013.
- ↑ Александрова, Ивайла. Филм за Анархията // bnr.bg, 4 април 2019. Посетен на 7 април 2023.
Външни препратки редактиране
- Списък с произведения на Георги Константинов в онлайн библиотеката на ФАБ.
- Списък с видеозаписи с участието на Георги Константинов в Youtube.
- „Георги Константинов: Аз съм анархист, но и реалист„, vesti.bg, 8 март 2007.
- https://chitanka.info/text/18760-antiistorija-slavjanobylgarska