Георги Кукурешков

български офицер от артилерията

Георги Манчов Кукурешков (Кукурѣрешковъ до 1945) е български офицер, полковник, началник на отделение в 8 артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви гаубичен полк и 1-ва артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Георги Кукурешков
български офицер от артилерията
Роден
Починал
неизв.

Образование Национален военен университет

БиографияРедактиране

Георги Кукурешков е роден на 9 април 1867 г.[1] в Панагюрище. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 27 април 1887 г., произведен е в чин подпоручик и назначен на служба в 8 пехотен приморски полк.[2] Малко след това е зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 г. в чин капитан.

През 1902 г. като капитан от 4-ти артилерийски полк е командирован за обучение в Офицерска артилерийска школа – полски отдел, Царское село, Русия, която завършва още същата година.[3] През 1900 г. капитан Кукурешков служи като командир на 2-ра батарея от 4-ти артилерийски полк, през 1904 е произведен в чин майор като продължава да командва поверената му батарея, от 1909 г. е командир на батарея от 2-ри артилерийски полк, а от 1911 командва отделение от същия полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.

Подполковник Кукурешков лов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като началник на отделение в 8 артилерийски полк, а след Междусъюзническата война командва 1-ви гаубичен полк. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Кукурешков командва първоначално 1-ви гаубичен полк, след което 1-ва артилерийска бригада. През 1917 г. като командир на 1-ви гаубичен полк съгласно заповед № 679 г. по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, но орденския съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[4], като съгласно заповед № 466 от 1921 г. по Министерството на войната наградата е променена на Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[5] През 1918 г. като командир на 1-ва артилерийска бригада е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средатаДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 94, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1918 година.[6]

През 1919 г. полковник Кукурешков е уволнен от служба. Умира на 21 април 1930 г.

Полковник Георги Кукурешков е женен за дъщерята на полковник Никола Капитанов (1962 – 1950) и внучка на капитан Манол Войвода – Радка (1886 – 1962). Синът му Виктор (р. 1918) е поручик от артилерията и участник във Втората световна война (1941 – 1945). Къщата на Никола Капитанов и Георги Кукурешков се намира в София на ул. Николай Лилиев № 5 и е дело на арх. Михаил Пушкаров.[7]

Военни званияРедактиране

ОбразованиеРедактиране

НаградиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Според „Руменин“ е роден през 1868 г.
  2. Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
  3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 128 – 129. (Цит: ВИ, № 21, 28 февруари 1902; № 104, 22 октомври 1902; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 81)
  4. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 114 – 115
  5. ДВИА ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 81 – 82
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 224 – 225
  7. Национална финансово-стопанска гимназия – София: Сградата

ИзточнициРедактиране