Георги Кукурешков
Георги Манчов Кукурешков (Кукурѣрешковъ до 1945) е български офицер, полковник, началник на отделение в 8-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви гаубичен полк и 1-ва артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).
| Георги Кукурешков | |
| български офицер от артилерията | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ „За заслуга“ За военна заслуга |
Биография редактиране
Георги Кукурешков е роден на 9 април 1867 г.[1] в Панагюрище. През 1886 г. постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище, завършва на 27 април 1887 г., произведен е в чин подпоручик и назначен на служба в 8-и пехотен приморски полк.[2] Малко след това е зачислен в 4-ти артилерийски полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик, а през 1895 г. в чин капитан.
През 1902 г. като капитан от 4-ти артилерийски полк е командирован за обучение в Офицерска артилерийска школа – полски отдел, Царское село, Русия, която завършва още същата година.[3] През 1900 г. капитан Кукурешков служи като командир на 2-ра батарея от 4-ти артилерийски полк, през 1904 е произведен в чин майор като продължава да командва поверената му батарея, от 1909 г. е командир на батарея от 2-ри артилерийски полк, а от 1911 командва отделение от същия полк. На 22 септември 1912 г. е произведен в чин подполковник.
Подполковник Кукурешков лов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като началник на отделение в 8-и артилерийски полк, а след Междусъюзническата война командва 1-ви гаубичен полк. На 1 октомври 1915 г. е произведен в чин полковник.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) полковник Кукурешков командва първоначално 1-ви гаубичен полк, след което 1-ва артилерийска бригада. През 1917 г. като командир на 1-ви гаубичен полк съгласно заповед № 679 г. по Действащата армия е предложен за награждаване с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас, но орденския съвет решава, че може да бъде награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[4], като съгласно заповед № 466 от 1921 г. по Министерството на войната наградата е променена на Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[5] През 1918 г. като командир на 1-ва артилерийска бригада е награден с Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата [6], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1918 година.[7]
През 1919 г. полковник Кукурешков е уволнен от служба. Умира на 21 април 1930 г.
Полковник Георги Кукурешков е женен за дъщерята на полковник Никола Капитанов (1862 – 1950) и внучка на капитан Манол Войвода – Радка (1886 – 1962). Синът му Виктор (р. 1918) е поручик от артилерията и участник във Втората световна война (1941 – 1945). Къщата на Никола Капитанов и Георги Кукурешков се намира в София на ул. Николай Лилиев № 5 и е дело на арх. Михаил Пушкаров.[8]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (27 април 1887)
- Поручик (18 май 1890)
- Капитан (1895)
- Майор (1904)
- Подполковник (22 септември 1912)
- Полковник (1 октомври 1915)
Образование редактиране
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (1886 – 1887)
- Офицерска артилерийска школа – полски отдел, Царское село, Русия (1902)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1917)
- Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата (1918, 1921)
- Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1921)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента
- Орден „За заслуга“ на обикновена лента
Бележки редактиране
- ↑ Според „Руменин“ е роден през 1868 г.
- ↑ Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 128 – 129. (Цит: ВИ, № 21, 28 февруари 1902; № 104, 22 октомври 1902; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 81)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 114 – 115
- ↑ ДВИА ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 81 – 82
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 94
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 224 – 225
- ↑ Национална финансово-стопанска гимназия – София: Сградата, архив на оригинала от 31 май 2017, https://web.archive.org/web/20170531025119/http://www.nfsg.online.bg/bul/build/architekt.html, посетен на 25 юни 2017
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 150.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 128 – 129.