Отваря главното меню

Георги Иванов Кьосеиванов е български дипломат и политик. Той е министър-председател на България в 53-то, 54-то, 55-то и 56-то правителство (1935 – 1940).

Георги Кьосеиванов
Георги Иванов Кьосеиванов
български политик
Georgi Kyoseivanov1.png
Роден
Починал
27 юли 1960 (76 г.)

Националност Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя
Flag of Bulgaria.svg България
Образование Парижки университет
Политика
Професия Дипломат
Партия
Министър на външните работи
21 април 1935 – 15 февруари 1940
Министър-председател
23 ноември 1935 – 15 февруари 1940
Семейство
Съпруга Наталия Кьосеиванова
Деца две
Георги Кьосеиванов в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е в семейството на Иван и Райна Кьосеиванови. Майка му е сестра на политика Михаил Такев.[1]

Завършва право в Париж през 1905 г. Работи в дипломатическите представителства на България в Рим (1912), Цариград (1913 – 1915), Берн (1918 – 1920), Берлин (1920), Париж (1923 – 1924) и Букурещ (1925). След това е последователно пълномощен министър в Гърция (1926 – 1931), Румъния (1931 – 1933) и Югославия (1933 – 1934).

За няколко месеца през 1934 – 1935 Георги Кьосеиванов е началник на Канцеларията на цар Борис III, след което става външен министър в правителството на Андрей Тошев, а в края на годината – и министър-председател. В края на 1940 г. е назначен за пълномощен министър в Швейцария (1940 – 1944), където остава и след Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

Българската Държавна сигурност наблюдава дейността на Георги Кьосеиванов в емиграция и през 1958 г. подготвя план за неговото привличане. През февруари 1959 г. тя влиза пряко във връзка с него посредством зет му Тодор Рилски (мъж на полусестра му Зонка), а през февруари 1960 г. също и чрез свой щатен разузнавач, при което Кьосеиванов приема позитивно контактите. Държавна сигурност го завежда като свой агент под името „Леон“, но няма доказателства Кьосеиванов да е изпълнил някакви нейни задачи. Твърде скоро здравословното му състояние се влошава и той почива на 26 юли 1960 г.[2]

ФамилияРедактиране

Иван и Райна Кьосеиванови имат четири деца: Райна, Георги и близначките Мария (впоследствие Дурова) и Марена (вп. Вучкова). След ранната смърт на първата съпруга Иван Кьосеиванов се жени за Екатерина Зафирова, от която има три дъщери – Йорданка, Невенка и Зонка (вп. Рилска) и двама сина – Петър и Михаил.

Георги Кьосеиванов се жени за Наталия Кьосеиванова (бивша съпруга на Янко Пеев), с която имат две деца. Дъщеря им Лиляна се омъжва първоначално за Стефан Бочев, от когото има две деца. Впоследствие през 1950-те години се омъжва за швейцарския дипломат Жан Луи Паю (1909 – 1993).[3]

ИзточнициРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Бочев, Стефан. Белене. Сказание за концлагерна България. София, Фондация „Българска наука и изкуство“, 2003. ISBN 954-90134-5-6. с. 14.
  2. Антон Тодоров. Агент Леон, или как ДС вербува Георги Кьосеиванов. София: Милениум, 2014, с.97 – 249.
  3. Антон Тодоров. Агент Леон, или как ДС вербува Георги Кьосеиванов. София: Милениум, 2014, с.19 – 28.

Външни препраткиРедактиране