Георги Манев (физик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Манев.
Георги Иванов Манев е виден български физик, професор, първият университетски преподавател по теоретична физика в България[1]. Завършва Физико-математическия факултет на Софийския университет (1905)[2], работи като учител по физика и математика в Търновската мъжка гимназия и специализира теоретична физика в Тулуза, Франция (1913 – 1914).
| Георги Манев | |
| български физик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Софийски университет |
Във Физико-математическия факултет на Софийския университет е избран за асистент по физика през 1919. Спечелва конкурса за доцент по математическа физика през 1921 година, а от 1925 е извънреден професор по теоретична физика. Избран е за ръководител на катедрата по теоретична физика през 1935 година[3]. Бил е декан на Физико-математическия факултет (1926 – 1927 и 1930 – 1931), ректор на Софийския университет (1936 – 1937)[4] и министър на народното просвещение през 1938 година. Написал е първия български университетски учебник по теоретична физика „Увод в теоретичната физика“ I и II част (1938 – 1940) и „Увод във векторното смятане“ (1934). Има над 30 научни публикации, половината от които са отпечатани във френски, немски и английски научни списания, а останалите са отпечатани на български език в Годишника на Софийския университет.
Памет
редактиранеНа Георги Манев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Трудове
редактиране- Г. Ив. Манев, „Приложение на векторните методи при лъчевия вектор“ (1920)
- Г. Ив. Манев, „Заместване на релативния принцип с разширения реакционен принцип“, Годишник на СУ, ФМФ, T. 20, кн. 5, с. 121 (1924)
- Г. Ив. Манев, Гравитацията и реакционния принцип, Годишник на СУ, ФМФ, т. 20, кн. 5, с. 141 (1924)
- Г. Ив. Манев, Космологичната проблема и реакционния принцип, Годишник на СУ, ФМФ, т. 20, кн. 1, с. 167 (1924)
- Г. Ив. Манев, Електромагнитно разглеждане на гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 25, кн. 1, с. 1 (1929)
- Г. Ив. Манев, Масата на енергията и електричния товар на Земята, Годишник на СУ, ФМФ, т. 25, кн. 1, с. 17 (1929)
- Г. Ив. Манев, Принос към гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 295 (1930)
- Г. Ив. Манев, Линейният елемент ds и енергията на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 321 (1930)
- Г. Ив. Манев, Още за масата на енергията и електричния товар на Земята, Годишник на СУ, ФМФ, т. 26, кн. 1, с. 341 (1930)
- Г. Ив. Манев, Субстанциално разглеждане на гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 27, кн. 1, с. 355 (1931)
- Г. Ив. Манев, Върху фактора [ланда] на новите космологични теории, Годишник на СУ, ФМФ, т. 28, кн. 1, с. 71 (1932)
- Г. Ив. Манев, Принципът за най-малкото действие и релативната теория, Годишник на СУ, ФМФ, T. 30, кн. 1, с. 285 (1934)
- Г. Ив. Манев, Върху ефектите на релативната теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 30, кн. 1, с. 321 (1934)
- Г. Ив. Манев, „Увод във векторното смятане“ (1934)
- Г. Ив. Манев, Върху геометричния характер на общата релативна теория, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 123 (1935)
- Г. Ив. Манев, Върху релативната квантова вълнова механика, Годишник на СУ, ФМФ, т. 31, кн. 1, с. 143 (1935)
- Г. Ив. Манев, Космичното лъчене като основа за единна теория на електричеството и гравитацията, Годишник на СУ, ФМФ, т. 32, кн. 1, София, 1936, с. 223 – 225 (1936)
- Г. Ив. Манев, „Увод в теоретичната физика“, Част I Учение за материята. Обща механика. Механика на деформиращите се тела. Теория на топлината (1938)
- Г. Ив. Манев, Върху разширения принцип за действието и противодействието, Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество в София, част ІІ, 1939, с. 114 – 120 (1939)
- Г. Ив. Манев, „Увод в теоретичната физика“, Част II Учение за етера. Електричество и магнетизъм. Теория на светлината. Атомистика на електричните явления (1940)
Източници
редактиране- ↑ Д. Христов, Проблемът Манев в историята на българската физика, София (2000)
- ↑ Н. Балабанов, Професор Манев – факти и противоречия, Светът на физиката (3) 229 – 231 (2000)
- ↑ Г. Камишева, Университетската физика в България, ИФТТ-БАН, София (2012) с. 107 – 121, с. 145 – 166
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 276.
Външни препратки
редактиране- Биография на проф. Георги Манев, Музей по история на физическите науки в България, Институт по физика на твърдото тяло при БАН
- Милен Замфиров, ПРОФЕСОР РАШКО ЗАЙКОВ И ПРОФ. ГЕОРГИ МАНЕВ – НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ КОНФЛИКТА МЕЖДУ ДВАМАТА УЧЕНИ, Annuaire de l’Universite de Sofia „St. Kliment Ohridski“, Faculte de Physique, 101, 2008
- Г. Камишева, А. Ваврек, Професор Манев и споровете за математическа или теоретична физика в университета (1921 – 1944), Сборник доклади 29 Национална конференция по въпросите на обучението по физика, СФБ, Смолян, (2001) 183 – 190
- Г. Камишева, Кратка научна биография на професор Георги Иванов Манев (15.01.1884 – 15.07.1965). – Развитие и разпространение на физическите знания в България, Научен симпозиум, Унив. изд., Пловдив (2005) 38 – 44