Отваря главното меню

Георги Маниак (на гръцки: Γεώργιος Μανιάκης; на италиански: Giorgio Maniace) (неизв. – 1043) е изтъкнат от хрониките византийски пълководец от XI век бил първоначално на служба в арменските земи (Малка Армения). Прославил се с победите си над арабите и отвоюването за империята на Едеса от Арабския халифат. Етническият му произход не е изяснен, като по въпроса съществуват различни мнения - българин от поселените след завладяването на Първата българска държава аристократи във византийските арменски земи, арменец или др. По автобиографични данни, рожденото име на Маниак е Григор [1], а в скандинавските саги се споменав като Гиргир.

Георги Маниак
византийски пълководец
The captive Maniakes is brought to Constantinople.jpg
Плененият Георги Маниак – илюстрация от хрониката на Скилица
Лични данни
Починал
1043
Георги Маниак в Общомедия

Георги Маниак бележи първите християнски победи, предшестващи обявяването на кръстоносните походи с цел отвоюването от ръцете на неверниците на Светите земи с Божи гроб и възстановяването на античната римска империя и слава в Леванта и Ориента.

БиографияРедактиране

Личността на Георги Маниак изплува от хрониките през 1031 г., когато се отличил с войнски качества по времето на превземането на Едеса, последвано от загубата при Халеб.

С възцаряването на император Михаил IV, Георги Маниак бил въздигнат в ранг на пълководец и назначен като такъв начело на византийската експедиция за отвоюването на Сицилия от арабите - кампания започната още от император Василий Българоубиец.

Лично впечатление от срещата си с Георги Маниак ни е оставил Михаил Псел:

Неговият ръст достига едва ли не три метра, и за да го погледнат, хората трябваше да си вдигат главата, като че ли те гледаха върха на хълм или висока планина; неговите обноски не са меки и приятни, като напомнят за бурята, а гласът му звучеше като гръм; ръцете му като че ли са годни, за да събарят стени или разбиват врати от бронз. Той може да скочи като лъв и неговия поглед в този миг бил страшен. Всичко останало в него е прекомерно. Тези които го видят, разбират, че нито едно негово описание което са чули, не е прекомерно.

Експедицията до СицилияРедактиране

 
Превземането на Едеса от византийците през 1032 г. (от Хрониката на Йоан Скилица)
 
Южна Италия през 1040 г. - на картата са щриховани земите по източните брегове на Сицилия, отвоювани от арабите за Византия от Георги Маниак

През 1038 г. византийска експедиция под предводителството на Маниак се отправя към Южна Италия. По пътя си се отбива в Салерно, където към нея се присъединяват лонгобарди, варяги, водени от бъдещия нормански крал Харалд III и нормани под предводителството на княза на Салерно - Хвемар IV. Кампанията започва успешно и през 1038 г. е превзета Месина, а през 1040 г. и Сиракуза. По този начин през годините 1038-1040 под своя власт Византия си възвръща източните брегове на Сицилия с преобладаващо гръцко население още от времето на Магна Греция. От хрониките е известно сражението при Тройна, Сицилия, в което християнските сили под предводителството на Маниак разбиват войската на сиракузкия емир Абдула.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Превземането на Сиракуза по време на експедицията е повратна точка във военната кампания. Викингите и норманите, начело с Ардуйн, се скарват с Маниак и се оттеглят от кампанията. Георги Маниак обижда и флотския началник Стефан, женен за сестрата на византийския император Михаил IV. Стефан оклеветява пред императора Маниак за предполагаема негова измяна и Георги е отзован обратно в Константинопол, където без право на защита е хвърлен в тъмница. След отзоваването на Георги Маниак, арабите бързо успяват да си възвърнат владението над източния бряг на Сицилия.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

Кампанията в Южна Италия и бунта срещу византийския императорРедактиране

Георги Маниак е освободен от затвора едва след смъртта наимператор Михаил IV. По време на въстанието в България той се намира в тъмница. По това време (1042) положението на византийците в Южна Италия е катастрофално - ломбардийските бунтовници, подкрепяни от норманите, завземат от византийска власт последните владения на империята в Апулия, с изключение на "токчето на ботуша" на Апенините и град Трани. Маниак е назначен на длъжност катепан (управител) на Южна Италия, като са му дадени в разположение свежи сили с цел ново отвоюване за империята на тези предходни византийски земи. През лятото на 1042 г., Георги Маниак при условията на безпрецедентна жестокост към противниците си, отвоюва за империята по-голямата част Апулия, като същевременно за пореден път става жертва на придворна интрига според византийските хроники.[източник? (Поискан преди 16 дни)]

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране