Георги Паяков
Георги Станчов Паяков е български лекар и психиатър, пионер в психиатрията в България[1].
Георги Паяков | |
български лекар и психиатър | |
Роден | Георги Станчов Паяков
|
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Братя/сестри | Цоньо Паяков |
Други роднини | Лазар Паяков (братовчед(ка)) |
Биография
редактиранеРоден е на 28 юли 1871 година в Габрово в семейството на Станчо и Цана Паякови[2] Негови братя са индустриалецът Цоньо Паяков и финансистът и политик Лазар Паяков. Женен е за Люба Паякова. Има 3 деца – 2 дъщери и син: Стефанка, Цветана и Николай. Изучава медицина в Москва и специализира в Париж.
Оглавява психиатричната болница в Ловеч в продължение на 26 години. Участва в Първата световна война като санитарен майор и началник на етапната болница при Първа Софийска дивизия. Награден е с няколко ордена, между които офицерския кръст на ордена „Св. Александър“, получен при напускане на държавната служба като управител на Ловешката болница (1928).
След това се установява в София и се отдава на обществено-научна работа. Той е сред основателите и ръководител на здравно-съвещателната станция за нервно-психично болни деца. Бил е подпредседател на Българското нервно-психично дружество и на Всеславянския неврологично–психиатричен съюз[3].
Източници
редактиране- ↑ John G. Howells: World history of psychiatry. Brunner/Mazel, 1974 ISBN 0-87630-082-4 s. 377
- ↑ Профил на geni.com
- ↑ Редакционна статия в сп. „Икономия и домакинство“ № 8/1935 г. с. 25[неработеща препратка]