Георги Попиванов (фолклорист)

български учител и фолклорист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попиванов.

Георги Попиванов Попилиев е български учител и автор на научни изследвания в областта на фолклористиката и диалектологията[1][2].

Георги Попиванов
български фолклорист
Роден
Починал
1963 г. (84 г.)
Научна дейност
ОбластЕтнография
Учил приАлександър Теодоров-Балан, Любомир Милетич

Биография редактиране

Роден е на 8 април 1878 г. в село Лъжене, днес Трудовец, в семейството на свещеници. В началото учи в родното си село, а от 1889 г. – в Орханийското трикласно смесено училище. По-късно е ученик в Софийска мъжка гимназия и студент в Историко–филологическия факултет на Висшето училище в София. Още като ученик в Орханийското трикласно училище Георги Попиванов проявява интерес и записва народни песни и приказки. Ваканциите си прекарва в родното си село Лъжане и понякога слуша и записва говора на седналите на раздумка жени. Интересът му към местния диалект и фолклор се задълбочавал с всяка изминала година. Като ученик в класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София и по-късно като студент по славянска филология, задълбочава изследванията си на народния фолклор и говор в Софийско и Орханийско. Слуша лекции при едни от най-видните български учени по това време – Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич и други. Знанията, славянските и западни езици, които усвоява, стават добра основа за по-нататъшните му научни занимания. Използва руски, френски, немски и сръбски език.

През 1896 г. е назначен като волнонаемен учител, за да събере необходимите средства и да продължи образованието си във висшето училище. През 1901 и 1902 г., вече завършил семестриално, учителства във Варна и Силистра. Диалектоложките му търсения и изследвания продължават и в тези краища на страната. През 1903 г. се дипломира и е отново в Орхание, вече като редовен учител – първо в Класното училище, а после и в Гимназията в продължение на 16 години.

През 1912 г. Георги Попиванов, който по това време е учител в Първа мъжка софийска гимназия, заминава на фронта като участник в Балканската война. През 1914 г. е обявена Първата световна война. Той участва в нея като ковчежник. След войните се завръща към своята професия и научни занимания. Разнообразна и ползотворна е и извънучебната му и обществена работа. Организира театрални постановки, излети и издава литературен лист „Нови дни“.

През 1920 организира честване, посветено на 70-годишната на Иван Вазов, за което е награден от Просветното министерство с орден „За гражданска заслуга“. От 1927 до 1933 г. семeйството му се премества в Шумен, където е назначен в Мъжката гимназия и лектор в Руската гимназия.

През 1933 г. Георги Попиванов се пенсионира. Прeмества се със семейството си в София, където обикаля софийските села, за да събира „обреченото на забрава и изчезване народно творчество“. От 1940 г. до смъртта си през 1963 г. живее в родното си село. Това е и един от най-плодотворните периоди в научната му дейност. Георги Попиванов умира на 85-годишна възраст. Два месеца преди това обществеността в Ботевград чества неговия юбилей. Получава десетки поздравления. Награден е с орден „Кирил и Методий“ – първа степен, почетен гражданин на Ботевград.

„Доволен съм, че можах да запазя за поколенията едно голямо богатство, каквото са народните умотворения.“

Георги Попиванов

Творчество редактиране

Паралелно със служебните си задължения непрекъснато събира материали за пълното описание на Орханийския народен говор. Придобива известност с научния си принос в областта на диалектологията и фолклористиката. Георги Попиванов събира за поколенията 1615 народни песни, приказки и легенди. Оставил е на науката 18 езиковедски, 10 фолклористични и 26 литературно-критични и публицистични труда. През 1920 г. Георги Попиванов започва да издава периодичен лист за обществен живот и литература, наречен „Нови дни“, където помества фолклорни и литературни статии. Сътрудничи на „Сборник за народни умотворения и народопис“, „Сборник на БАН“, сп. „Български език“ и др. Дългогодишният му труд „Орханийският говор“ е приет и публикуван през март 1929 г. През 1940 г. е публикуван езиковедският му труд „Софийският говор“ – едно изключително богато и задълбочено научно изследване с голяма стойност.

Отличия и награди редактиране

Бележки редактиране

  1. Енциклопедия „България“, том 5, стр. 399
  2. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините, ч. 1, с. 117 – 118

Източници редактиране