Георги Попов (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попов.
Георги Иванов Попов е български адвокат, политик от БКП.
| Георги Попов | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1958 г.
|
| Народен представител в: XXVI ОНС I НС [1] | |
Биография
редактиранеРоден е на 28 май 1889 година в село Черноземен, Пловдивско. Завършва педагогическо училище в Казанлък през 1909 година и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1920 година. Започва работа като адвокат в София. Между 1920 и 1932 година адвокатства в Свищов.[2]
През 1936 година става юрисконсулт на Ючбунарската популярна банка, а между 1941 и 1945 година е неин директор и член е на Изпълнителния комитет на БРСДП. В периода 1945 – 1946 година е назначен за министър на социалната политика в правителствата на Кимон Георгиев[3], а от 1946 до 1947 година за министър без портфейл и подпредседател на Министерския съвет в първото правителство на Георги Димитров. Между 1947 и 1949 година е подпредседател на Министерския съвет и председател на Правителствения комитет за социални и културни въпроси във второто правителство на Кимон Георгиев.[4] През 1948 година БРСДП се слива с БКП и Попов става член на ЦК на БКП. От 1949 до 1950 година управлява Министерството на горите в правителствата на Васил Коларов[5] и Вълко Червенков[6], а след закриването му оглавява Управлението по горите при Министерския съвет.
През март 1953 година е обвинен в несправяне с поставените му задачи, както и в „политическа неискреност“, отстранен е от поста си и е изключен от БКП.[7][8]
Източници
редактиране- ↑ Ф. 1Б; оп. 64; а.е. 72, Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: одобряване състава на съда по процеса на Трайчо Костов; утвърждаване списъците на кандидатите за народни представители. Приложени биографични справки за Димитър Митов и Владимир Мишанков; списъци на кандидатите за народни представители. 22, 26 ноем. 1949 г., с. 7.
- ↑ Ангел, Цураков. Управляващите политически партии в България (1879 – 2010). Първо издание. София, „Изток-Запад“, 2010. ISBN 978-954-321-752-1. с. 278.
- ↑ БДИ 1987, с. 334 – 335.
- ↑ Цураков 2010, с. 232.
- ↑ БДИ 1987, с. 337.
- ↑ БДИ 1987, с. 338.
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 119.
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 2339, Протокол № 356а от 14 октомври 1954 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: молбата на Георги Попов във връзка с наложеното от ЦК наказание, с. 1 – 4.