Георги Попов (политик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Попов.
Георги Иванов Попов е български адвокат и политик от партията на Българска работническа социалдемократическа партия (БРСДП) и Българска комунистическа партия (БКП).
| Георги Попов | |
|---|---|
| Министър на социалната политика | |
| Мандат | 17 август 1945 – 22 ноември 1946 г. |
| Назначен от | 25 Обикновено НС |
| Министър-председател | |
| 1944-1946 | Кимон Георгиев |
| Наследник | Георги Попов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | София, България |
| Националност | българин |
| Полит. партия | БРСДП (1945-1950) |
| Образование | Софийски университет |
| Професия | адвокат • политик |
Портал  Политика | |
БиографияРедактиране
Ранен живот и образованиеРедактиране
Георги Попов е роден на 28 май 1889 г. в Чернозем, България. През 1909 година завършва Педагогическо училище в Казанлък. През 1920 година завършва Софийския университет със специалност право.
Професионална и политическа кариераРедактиране
Между 1920 и 1932 година адвокатства в Свищов. През 1936 г. става юрисконсулт на Ючбунарската популярна банка, а между 1941 и 1945 година е неин директор. В периода 1945-1946 година е назначен за министър на социалната политика, а от 1945 до 1946 г. за министър без портфейл и подпредседател на Министерския съвет[2]. През 1948 година БРСДП се слива с БКП и Попов става член на ЦК на БКП. От 1949 до 1950 г. е министър на горите, а след закриването на министерството оглавява Управлението по горите при Министерски съвет.
През март 1953 година е обвинен в несправяне с поставените му задачи, както и в „политическа неискреност“, отстранен е от поста си и е изключен от БКП.[3]
Използвана литератураРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно), стр. 7
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 232, ISBN 954-528-790-X
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949-1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 119.