Георги Скопянчето
Джордже Ристич, наречен Георги Скопянчето (на сръбски: Ђорђе Ристић Скопљанче или Đorđe Ristić Skopljanče), e сръбски войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
| Георги Скопянчето Ђорђе Скопљанче | |
| сръбски революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1911 г.
|
| Георги Скопянчето в Общомедия | |
Биография редактиране
Джордже Ристич е роден на 6 август 1881 година в косовския град Печ, тогава в Османската империя. Завършва гимназия в Скопие, заради което получава и прякора си Скопянче. След това учи в подофицерско училище в Белград, Сърбия.
Присъединява се към сръбската въоръжена пропаганда в Македония. Става основен сръбски войвода в Кумановско[1] като действа заедно с Коста Пекянец. На 12 – 13 септемвири 1905 година Георги Скопянчето напада село Страцин с 32 четници, след което четата е нападната от турски аскер на височината Гуглин близо до пътя Куманово – Крива паланка. Загиват 9 четници, няколко са ранени и по сръбски данни са убити близо 60 турски войници.[2] Участници в сраженито са и мостарците Ристо Тохол и Риста Миличевич, загинал при Крупня през Първата световна война в отряда на Воислав Танкосич.[3]
Умира и е погребан в Ниш на 27 януари 1911 година, където две години по-късно е издигнат негов паметник[4][5].
-
Четата на Георги Скопянчето. Трети на последния ред от ляво надясно е Любомир Йездич. До него е Войн Попович -
Писмо от МВнР в Белград до Скопското сръбско консулство да се запази сръбската заплата за Скопянчето -
Надгробният паметник на Скопянчето в Ниш
Бележки редактиране
- ↑ Кръстю Лазаров. „Революционната дейност в Кумановско“
- ↑ Краков, Станислав. Пламен четништва, Београд, 1930, стр. 22 – 24. // Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2013-01-21.
- ↑ Трифуновић, Илија. Крв четника. Београд, 1930. с. 41 – 42. Посетен на 29 ноември 2013 г.
- ↑ П. Пешић, Четнички покрет у Краљевини Србији 1903 – 1918, Кргујевац, 2007, стр. 385.
- ↑ П. Д. С., Јеринић, Војводе из четничке акције у Старој Србији и Маћедонији 1903 – 1912, Добровољачки гласник, бр. 32, Београд 2008, стр. 32.