Георги Софийски Нови
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Георги.
Георги Нови Софийски, познат и като Георги Софийски и Кратовски, е български новомъченик, един от деветимата софийски светци.
| Георги Софийски Нови | |
.jpg) Стенопис от Журечкия манастир, 1622 година | |
| светец, новомъченик | |
|---|---|
| Роден | 1497 г. |
| Починал | 11 февруари 1515 г. |
| Почитан в | Източноправославна църква |
| Празник | 11 февруари |
| Георги Софийски Нови в Общомедия | |
Биография редактиране
Основният източник за Георги Софийски Нови е неговото житие от поп Пейо Софийски, негов съвременник и участник в събитията от живота му.[1]
Георги е роден през 1496 или 1497 година в град Кратово, Османската империя, и се занимава със златарство.[2] Семейството му е било богато, но той отрано става сирак. Премества се на работа в София.[1] Намира подслон при поп Пейо и продължава да практикува занаята си.
Според житието му, Георги е надарен с физическа красота, което става причина местните мюсюлмани да се опитват да го привлекат към исляма. Изправен е пред публичен съд, където мюсюлманите се опитват да то склонят към вероотстъпничество с обиди, заплахи и предложения за подкупи, но не постигат успех. Макар и затворен и измъчван, той се среща често с поп Пейо, който го увещава да упорства във вярата си. Накрая той е публично изгорен на клада на 11 февруари 1515 година.[1]
Съгласно житието, и след изгарянето, тялото на Георги остава цяло. Това предизвиква изумлението на съдията, който разрешава то да бъде погребано в градската катедрала „Света Марина“.[1]
Скоро след това Георги е канонизиран, а Църквата отбелязва паметта му на 11 февруари.
При условията на османското владичество богослужебното и домашното почитане на Георги Нови Софийски е поддържано главно от устните предания и службите на руските литургически книги пролози и минеи. Култът към новомъченика получава силен тласък през 1855 година, когато Никола Карастоянов отпечатва в Самоков книжката „Служба с житием и страданием светаго великомученика Георгиа Новаго“. Освен това светецът е изобразен върху десетки произведения на изкуството. Най-ранното му сигурно изображение датира от 1536 година и се намира в светогорския хилендарски скит Моливоклисия. То е рисувано от анонимен български зограф и е придружено от кирилски надпис. През 1865 година в село Самунджиево (днес Ботевград) е построен параклис с патрон този мъченик.
Литература редактиране
- Динеков, П. Софийски книжовници през XVI век. Т. 1. Поп Пейо. С., 1939.
- Богдановић, Д. Житије Георгија Кратовца. – Зборник историје књижевности, 10, 1976, 203 – 267 (научно издание на текста на житието на светеца)
- Служба с житием и страданием светото великомученика Георгия Новаго (Самоков, 1865). Фототипно изд. С., 1978.
- Калиганов, И. И. Георгий Новый у восточных славян. М., 2000.
- Стефанов, П., йеромонах. Паметник на антиосманската съпротива през Възраждането. – Исторически преглед, 1991, № 2, 71 – 74.
- Житие на Св. мъченик Георги Софийски Нови (Кратовски), pravoslavieto.com
- Свети Георги Софийски Нови, Българско национално радио, 11 февруари 2007