Уикипедия

Георги Сугарев

Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Георги Сугарев
български революционер
Роден
1876 г.
Починал
23 март 1906 г. (30 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Братя/сестриХристо Сугарев
Вангел Сугарев
Георги Сугарев в Общомедия

Биография Редактиране

 
 
Крушевските революционери Стеро Дамянов Николовски, Ангел Кръстев Житошанец, Ристе Велев - Карче и Йовче Аврамов - Люба, четници на Сугарев
 
Четниците на Георги Сугарев Петър Кирпичев и Димитър Михов от Сливен.

Георги Сугарев е роден през 1876 г.[2] в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Майка му Донка Сугарева (1846-1932) и братята му Христо, Вангел, историк и автор на статията „Българската националност на македонците“ (The Bulgarian nationality of the Macedonians)[3] и Михаил емигрират в САЩ и активно участват в дейността на Македонската патриотична организация[4] Става учител първо в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:

„ Сугарев беше всецяло предан на делото, съвсем беше зарезал своите домашни, които чакаха неговата поддръжка. Нищо друго не го интересуваше освен делото. Беше даровит агитатор и способен организатор[5]. “

През 1901 година става четник в Крушевската чета на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера[6]. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. В началото на Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.

 
Четата на Георги Сугарев

Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да възстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904 година[7]. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е възстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905 година. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев-Пашата.[8]

През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев, на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над Параловския манастир край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена.[10] Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници Петко Кънев и Кръстю Буфчето от Буф се спасяват с помощта на местни селяни[11]. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера.[12]

Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско.[14] Както пише Алберт Сониксен:

„ Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев. Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби... Той беше известен и със своята извънредна честност.[15] “

„Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода.

Според Коста Църнушанов Георги Сугарев е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, войводата Петър Донев Караджа.[16]

Външни препратки Редактиране

 
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Георги Сугарев
  •  

    Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сугарев (14-и в първата колона)

  •  

    Гробът на Георги Сугарев, разрушен от комунистическите власти след 1944 година

  •  

    Надгробният паметник на Георги Сугарев днес

Бележки Редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24, 66.
  2. ↑ 1879 година според Борис Николов
  3. ↑ Sugarev, Vangel Konstantine , www.worldcat.org
  4. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 352.
  5. ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
  6. ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 161-162.
  8. ↑ Аврамовъ, Стефан. Сражението въ село Паралово - Мариховско. // Илюстрация Илинденъ 1 (11). Илинденска организация, септемврий 1928. с. 11-15.
  9. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  10. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 453-454.
  11. ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.12.
  12. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 1199-201.
  13. ↑ Паметна плоча на загиналите в Параловския манастир
  14. ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 129-131.
  15. ↑ Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник, София 1983, стр.63.
  16. ↑ Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 166-167. Църнушанов отбелязва, че все пак Сугарев е „много по-голям, ролята му по-широка и психическият му лик е много по-вълнуващ“.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Сугарев&oldid=11607096“.