Георги Сугарев
Георги Костов Сугарев с псевдоними Вълкан, Митре[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Георги Сугарев | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1876 година
|
| Починал | |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Братя/сестри | Христо Сугарев Вангел Сугарев |
| Георги Сугарев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
.JPG)
Георги Сугарев е роден през 1876 г.[2] в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му е крайно бедно и Сугарев едва завършва четвърти клас на Битолската гимназия. Майка му Донка Сугарева (1846-1932) и братята му Христо, Вангел, историк и автор на статията „Българската националност на македонците“ (The Bulgarian nationality of the Macedonians)[3] и Михаил емигрират в САЩ и активно участват в дейността на Македонската патриотична организация[4] Става учител първо в Демир-Хисарско, Кичевско, Поречието, а накрая и в Битоля. Ръководи градска терористична група на ВМОРО заедно с Нечо Егренец, Ристе от село Будаково, Боше от село Трап, Аце Коларчето, Тодор Фурнаджията от село Лажец, Йосиф от Жабени, а във втора група са Иван Кафеджията, Кочо Песнаджиев, Миалече Лисолаец, Михаил Димев и Начо Дживджанов. Подпомага дейността на Георги Попхристов, който пише за него:
| „ | Сугарев беше всецяло предан на делото, съвсем беше зарезал своите домашни, които чакаха неговата поддръжка. Нищо друго не го интересуваше освен делото. Беше даровит агитатор и способен организатор[5]. | “ |
През 1901 година става четник в Крушевската чета на Никола Русински. Същата година е избран за член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО, но през февруари 1902 година минава в нелегалност след избухването на Йосифовата афера[6]. Проявява водачески умения, като сплотява четниците си, а селяните убеждава за каузата на организацията. Сугарев е делегат на Смилевския конгрес на Битолски окръг. В началото на Илинденско-Преображенското въстание е битолски войвода, а по-късно става горски началник в Гяватоколския район като участва в редица сражения. Георги Сугарев убива своят роднина Ристе (Христо) от Секирани, за когото се е смятало, че е предал четата на Парашкев Цветков.
Заедно с войводите Христо Узунов и Дякон Евстатий помагат на Даме Груев да възстанови организацията след потушаването на въстанието. Сугарев участва в работата на Прилепския конгрес на ВМОРО в 1904 година[7]. До зимата на същата година, когато Георги Сугарев заминава на лечение в България, е възстановена голяма част от мрежата на ВМОРО в района. Започва борба със сръбската пропаганда в областта Азот в края на лятото на 1905 година. Координира действията си с велешките войводи Панчо Константинов и Иван Наумов Алябака, по-късно заминава за Битоля, за да уговори съвместни действия на четите от Битолския и Скопския революционен окръг. Помагат му още Петър Юруков и Петър Радев-Пашата.[8]
| Чета на Георги Сугарев, 29 юли 1905 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | Околия | Забележка |
| 1. | Георги К. Сугарев | Битоля | Битолска | |
| 2. | Тодор Голев | София | по болест | |
| 3. | Димко Богов | Велес | Скопска | отстранен |
| 4. | Антон П. Медникаров | Сливен | ||
| 5. | Анастас Николов | Охрид | Битолска | убит |
| 6. | Димитър Симидчиев | Сливен | убит | |
| 7. | Петър Кирпичев | Сливен | ||
| 8. | Тодор Захариев | Сливен | по болест | |
| 9. | Светослав Топович | Лебен | Враня, Сърбия | по болест |
| 10. | Илия Петров | Асеново | Горнооряховска | |
| 11. | Наум Илиев | Битоля | ||
| 12. | Стефан Тасев | Струга | ||
| 13. | Михаил Маринов | Битоля | убит | |
| 14. | Ив. П. Сарафов | Ново село | Троянска | |
| 15. | Илия Георгиев | Панагюрище | Пловдивска | убит |
| 16. | Бимбил Секулов | Добреновец | Кичевска | |
| 17. | Блаже Кръстев | Бирино | Крушовска | |
| 18. | Васил Мицев | Журче | Крушовска | |
| 19. | Алексо Христов | Крушево | Крушовска | |
| 20. | Христо Велев | Крушево | Крушовска | |
| 21. | Стефан Георгиев | Крушево | Крушовска | |
| 22. | Иван Аврамов | Крушево | Крушовска | |
| 23. | Дамян Стоянов | Крушево | Крушовска | |
| 24. | Стерьо Николов | Крушево | Крушовска | убит |
| 25. | Васил Христов | Крушево | Крушовска | |
| 26. | Георче Димков | Велес | напуснал от страх четата | |
| 27. | Александър Олимпиев | Пирдоп | Пирдопска | по болест |
| 28. | Трайко Милев | напуснал от страх четата[9] | ||
През март 1906 година начело на четата си Георги Сугарев се отправя към Мариово, за да противодейства на активизиралите се гръцките андартски чети. Поради предателство, за което впоследствие е обвинен битолския ръководител на ВМОРО и личен противник на Сугарев, Петър Лигушев, на 23 март (5 април нов стил) 1906 г. четата е обкръжена над Параловския манастир край височините Карпите от многобройни турски части и след ожесточен бой е напълно унищожена.[10] Георги Сугарев е тежко ранен и се самоубива, а двамата четници Петко Кънев и Кръстю Буфчето от Буф се спасяват с помощта на местни селяни[11]. След смъртта на Георги Сугарев са открити част от архивите му и избухва Лигушевата афера.[12]
| Чета на Георги Сугарев към 5 април 1906 година | ||||
|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Селище | ||
| 1. | Георги Сугарев | Битоля | ||
| 2. | Ангел Кръстев Житошанец | Крушево | ||
| 3. | Христо Велев Карче | Крушево | ||
| 4. | Йовче Аврамов Любата | Крушево | ||
| 5. | Волчо Мойсов | Горна Чарлия | ||
| 6. | Георги Йосифов | Долно Сърбци | ||
| 7. | Дойчин Йосифов | Долно Сърбци | ||
| 8. | Панде Чочоров | Долно Сърбци | ||
| 9. | Коста Анев Грашов | Долно Сърбци | ||
| 10. | Стефан Гавазо | Долно Сърбци | ||
| 11. | Гроздан Стоянов | Лознани | ||
| 12. | Диме Радев - Бибето | Лознани | ||
| 13. | Никола Шентерев | Лознани | ||
| 14. | Христо Марков - Гайдов | Беранци | ||
| 15. | Христо Гаргов | Беранци | ||
| 16. | Цветан Матев | Клепач | ||
| 17. | Илия Колев | Вашарейца | ||
| 18. | Кръсте Долев | Иваневци | ||
| 19. | Андон Ночев | Иваневци | ||
| 20. | Ацко Секулев | Подино | ||
| 21. | Момир Димков | Свето Тодори | ||
| 22. | Петре Ангелков | Свето Тодори | ||
| 23. | Филип Сърбинов | Новоселани | ||
| 24. | Тодор (останал жив) | Кърстоар[13] | ||
Смъртта на ползващия се с голям авторитет в редовете на ВМОРО Георги Сугарев е сериозен удар върху освободителното движение в Македония и Одринско.[14] Както пише Алберт Сониксен:
| „ | Георги Сугарев беше един от най-способните между големите войводи и пръв организатор заедно с Даме Груев. Преди всичко той беше един от малкото останали неповлияни от вътрешните партизански борби... Той беше известен и със своята извънредна честност.[15] | “ |
„Заплакало e Мариово“ е песен посветена на именития войвода.
Според Коста Църнушанов Георги Сугарев е прототип на героя на Димитър Талев от романа „Гласовете ви чувам“, войводата Петър Донев Караджа.[16]
Външни препраткиРедактиране
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сугарев (14-и в първата колона)
Гробът на Георги Сугарев, разрушен от комунистическите власти след 1944 година
Надгробният паметник на Георги Сугарев днес
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24, 66.
- ↑ 1879 година според Борис Николов
- ↑ Sugarev, Vangel Konstantine , www.worldcat.org
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 352.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [2]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 161-162.
- ↑ Аврамовъ, Стефан. Сражението въ село Паралово - Мариховско. // Илюстрация Илинденъ 1 (11). Илинденска организация, септемврий 1928. с. 11-15.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 453-454.
- ↑ Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.12.
- ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 1199-201.
- ↑ Паметна плоча на загиналите в Параловския манастир
- ↑ Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ, 1929. с. 129-131.
- ↑ Сониксен, Алберт. Изповедта на един македонски четник, София 1983, стр.63.
- ↑ Църнушанов, Коста. Героите на Димитър Талев, Спектър 69. Книга за наука, техника и култура, София 1969, с. 166-167. Църнушанов отбелязва, че все пак Сугарев е „много по-голям, ролята му по-широка и психическият му лик е много по-вълнуващ“.
